В тази нощ Хестър спечели първата си победа.
Запуснатостта на къщата не повлия на свежестта и чистотата на нашата гувернантка по начина, по който човек би очаквал. Вместо това се случи друго. Няколкото лъча светлина, изцедени и прашни, който успяваха да се промъкнат през мръсните прозорци и тежките завеси, сякаш падаха постоянно и само върху Хестър. Тя ги привличаше и събираше върху себе си и ги отразяваше обратно в мрачината, съживени от докосването си с нея. Малко по малко блещукането се разширяваше от Хестър към цялата къща. Още през първия ден нейната стая бе променена. Тя свали завесите и ги сложи във ваната със сапунена вода. После ги простря на въжето, където слънцето и вятърът събудиха неочаквани и невиждани досега шарки от розови и жълти рози. Докато съхнеха, тя изми прозорците с вестник и оцет и светлината нахлу вътре. Когато вече можеше да вижда какво върши, изстърга стаята от пода до тавана. Докато падне вечерта, Хестър създаде едно малко райско кътче от чистота между четирите стени. И това беше само началото.
Със сапун и белина, с енергия и решителност тя наложи хигиената в къщата. Там, където поколения наред обитатели бяха задръствали и трупали безцелно, Хестър се появи като пролетно прочистващо чудо. В продължение на тридесет години ходът на живота вътре се измерваше с бавното движение на прашинките прах, хванати от случаен лъч уморена слънчева светлина. Сега малките крачета на Хестър отмерваха минутите и секундите и с енергичното забърсване на парцала за прах прашинките изчезваха.
След като почистването стана задължително, първото нещо, което щеше да претърпи промени, беше къщата. Нашата нова гувернантка направи щателна обиколка от мазето до тавана, цъкайки и мръщейки се на всеки етаж. Нямаше нито един шкаф или ниша, които да убегнат от нейното внимание; с молив и бележник в ръка тя проверяваше всяка стая, отбелязваше си влажните петна и дупките на мишките и плъховете, проверяваше врати и дъски за скърцане, опитваше стари ключове в стари ключалки и си отбелязваше кой за къде е. Тя оставяше зад себе си вратите заключени. Въпреки че това бе само първата й „обиколка“, нещо като подготвителен стадий за основен ремонт, Хестър направи промени във всяка стая, в която влезе: сгъна и остави спретнато на стола купчината одеяла, хвърлени в ъгъла; вдигна и пъхна под мишницата си книга, за да я върне в библиотеката; оправи линията на завесите. Всичко това бе извършено със забележителна бързина, но без да създава впечатление за стихийност. Сякаш трябваше само да хвърли едно око из стаята, и тъмнината се отдръпваше, хаосът се засрамваше и духовете започваха да бият отбой. По този начин всяка стая бе „Хестъризирана“.
Таванът беше онова, което я спря в похода, който бе предприела. Челюстта й увисна и тя гледаше слисано и ужасено състоянието на подпокривното пространство. Но дори пред лицето на този хаос Хестър бе непобедима. Тя се стегна, стисна устни и започна да драска в бележника си с още по-голяма енергичност. На другия ден дойде строителят. Познавахме го от селото: един бавен мъж с мудна походка. Като говореше, той разтягаше гласните, може би да даде на устата си почивка преди следващата съгласна. Винаги вършеше шест или седем неща едновременно и рядко довършваше някое от тях; прекарваше работните си дни в пушенето на цигари и в наблюдаване на работата с фаталистично поклащане на глава.
Майсторът изкачи нашите стълби с типичния си ленив маниер и след като прекара пет минути с Хестър, чухме чука му да блъска без почивка. Тя го бе ентусиазирала.
За няколко дни в къщата бе установено определено време за ядене, време за спане, време за ставане. След няколко дни вече имаше чисти обувки за вътре и чисти ботуши за навън. Не само това, но копринените рокли бяха почистени, закърпени, стегнати, така че да ни стават, и окачени за някакъв митичен „празничен момент“, а за всеки ден се появиха едни смешни нови роклички от син и зелен памучен поплин с бели колани и якички.
Емелин процъфтяваше в новите условия. Тя беше добре и навреме нахранена, позволено й бе да играе (под наблюдение с блестящите ключове на Хестър). Дори разви страст към къпането. Отначало се бореше и съпротивляваше, като викаше, крещеше и риташе Хестър и Мисус, които я събличаха и потапяха във ваната, но когато след банята се видя в огледалото, когато видя себе си чиста и със спретнато сплетена коса, завързана със зелена панделка, устата й се отвори от удивление и тя изпадна в поредния си екстаз.
Харесваше й да бъде блестяща. Да свети. Когато Емелин бе в присъствието на Хестър, тя обикновено изучаваше лицето й крадешком в търсенето на усмивка. Когато Хестър се усмихваше — това не бе чак толкова рядко явление — Емелин я гледаше с обожание. Не след дълго и тя се научи да се усмихва.