Бедната глупава Хестър. Няма тайно място там, където има деца.
Тя го посрещна на предната врата.
— Днес е хубав ден. Искате ли да се разходим в градината?
Те тръгнаха към градината, без да знаят, че момичетата ги следват.
— Направили сте чудеса, госпожице Бъроу — започна докторът. — Емелин е напълно променена, просто е неузнаваема.
— О, не — отвърна Хестър.
— Да, да, уверявам ви. Силно съм впечатлен.
Хестър наведе глава и се обърна леко настрани. Приемайки отговора й за скромност, той замълча, смятайки, че тя е объркана от неговата отлична професионална оценка. Той бе така възхитен и погълнат от новите геометрични форми в градината, че не забеляза ироничния й поглед, иначе щеше да си даде сметка за грешката.
„Разбира се, че Емелин е променена! Като се има пред вид моето присъствие, как би могло да бъде другояче? В това няма никакво чудо.“
Докторът е единственият човек в Ейнджълфийлд, мислела си е тя, който би могъл да я разбере. Обаче дори той не я бе разбрал.
Тя се обърна към него и откри, че пред нея е гърбът му. Той стоеше с ръце в джобовете и гледаше натам, където тисовото дърво свършваше и започваше небето. Неговата спретнато подстригана коса сивееше, а на върха на главата му имаше един идеален розов кръг с диаметър около един инч и половина.
— Джон е поправил успешно пораженията, нанесени от близначките — отбеляза Хестър.
— Какво ги е накарало да го сторят?
— Що се отнася до Емелин, отговорът на този въпрос е лесен. Аделин е накарала сестра си да участва. Колкото до подбудите на Аделин, това вече е доста по-труден въпрос. Съмнявам се, че дори тя самата не знае защо. През повечето време Аделин е управлявана от импулси, които очевидно нямат смисъл. Каквато и да е била причината, за Джон резултатът е бил опустошителен. Неговото семейство се е грижило за тази градина няколко поколения наред.
— Безсърдечие. Най-шокиращото е, че иде от едно дете.
Хестър направи гримаса, без докторът да забележи. На нея й беше ясно, че той не ги познава добре.
— Да, наистина безсърдечие. Въпреки че децата са способни на особено голяма жестокост. Само че ние не обичаме да мислим за тях по този начин.
Те тръгнаха бавно, разговаряйки за работата на Хестър.
На безопасно разстояние от тях, но винаги така, че да ги чува, ги следваше ухото на малкия шпионин. Те се местеха вляво и вдясно, понякога се обръщаха с гръб един към друг, това бе като игра на криеница, един сложен танц.
— Доколкото разбирам, вие сте доволна от резултатите от положените усилия по отношение на Емелин, госпожице Бъроу?
— Да. Още някоя и друга година внимание от моя страна и не виждам причина Емелин да не се откаже от непокорството си завинаги и да се превърне в едно добро и сладко дете, което знае как да се държи. Тя няма да стане по-умна, но все пак не виждам причина, защо един ден да не води напълно приличен начин на живот отделно от сестра си. Може дори да се омъжи. Не всички мъже търсят интелигентността у жената, а Емелин е много привлекателна.
— Това е добре.
— При Аделин нещата обаче стоят различно — въздъхна тя.
— Аделин ме озадачава, доктор Модели. Ще оценя високо вашето медицинско мнение.
Докторът направи любезно лек поклон.
— Ще ви помогна с всичко, което мога. Какво ви тревожи?
— Не съм срещала досега толкова объркано дете — тя направи пауза. — Простете, че ще бъда обстоятелствена, но няма как накратко да се обясни нейната странност.
— Тогава започвайте. Аз не бързам за никъде. Докторът посочи една ниска пейка, зад гърба, на която имаше храст, подкастрен във формата на сложна извита арка. Те седнаха и откриха, че седят с лице към една от най-големите геометрични фигури в градината.
— Вижте, дванадесетоъгълник!
Хестър не обърна внимание на забележката му и започна своето обяснение.
— Аделин е враждебно и агресивно дете. Тя отхвърля моето присъствие в къщата и се противопоставя на всичките ми опити да въведа ред. Храненето й е ексцентрично и капризно; отказва храна, докато не прегладнее, и само тогава яде, но само няколко хапки. Трябва да бъде къпана насила и въпреки че е слаба, са необходими двама души, за да я държат във водата. Всяко топло чувство, което показвам към нея, се посреща с абсолютно безразличие. Тя изглежда неспособна да изпитва нормалния спектър от човешки емоции и, говоря ви съвсем откровено доктор Модели, аз се чудя дали е в състояние да се приобщи към обикновеното човечество.
— Интелигентна ли е?
— По-скоро лукава. Хитра. Но не може да бъде стимулирана да прояви интерес към нещо извън сферата на нейните собствени желания, намерения и апетити.