Доктор Модели смяташе, че теглото й е под нормалното и че има въшки; иначе беше физически здрава във всяко отношение.
Психическото й състояние обаче бе доста по-трудно за определяне. Беше ли това дете умствено изостанало, както подхвърляше Джон-да-диг? Или поведението му се дължеше на хронично пренебрегване от страна на родителите и липсата на дисциплина? Това беше мнението на Мисус, която поне публично винаги бе склонна да оправдае близначките.
Това не бяха единствените мнения, които докторът имаше наум, докато преглеждаше дивата близначка. Предишната нощ в собствената си къща, с лула в устата и ръка върху камината, той бе размишлявал на глас върху случая (радваше се на вниманието на жена си, която го слушаше; това го вдъхновяваше към красноречие), изброявайки поразиите: системните кражби от къщите на селяните, унищожаването на градината с геометрично подрязаните храсти и дървета, насилието върху Емелин, пристрастеността към кибритите. Докторът размишляваше върху възможни обяснения, когато мекият глас на жена му го прекъсна.
— Не мислиш ли, че може просто да е лоша? Проклета? Зла?
За миг бе толкова изненадан от прекъсването, че не отговори.
— Това е само предположение — каза жена му с махване на ръка, сякаш да изтрие думите си. Тя говореше благо, но това нямаше значение. Фактът, че изобщо бе проговорила, бе достатъчен да придаде на думите й острота.
И освен това съществуваше и мнението на Хестър.
— Онова, което трябва да помните, е — беше му казала тя, — че при липсата на силна родителска привързаност и любов и без здравото ръководство от страна на друг източник развитието на детето до днес е било изцяло оформено от опита на двойствеността. Нейната сестра е тази, която е нещо неизменно и присъства постоянно в съзнанието й, затова целият й мироглед е бил оформен през призмата на тази връзка.
Тя беше съвсем права, разбира се. Той нямаше ни най-малка представа от каква книга бе прочела тези съждения, но сигурно бе чела много сериозно, защото доразвиваше идеята изключително разумно. Докато я слушаше, доктор Модели в известна степен бе поразен от странния й глас, който притежаваше нещо повече от мъжки авторитет. Хестър имаше изключителна артикулация. Тя притежаваше удивителния навик да изразява гледната си точка със същите премерени команди, както когато обясняваше теорията на някой авторитетен учен, която бе прочела. И когато правеше пауза, за да си поеме дъх в края на изречението, обикновено го поглеждаше за кратко (първия път това му се стори смущаващо, макар че сега вече го смяташе по-скоро за забавно), за да му даде да разбере дали му е позволено да говори, или тя възнамерява да продължи монолога си.
— Трябва да направя повече изследвания — призна той, когато се срещнаха след прегледа, за да обсъдят състоянието на Аделин. — И със сигурност ще се поровя по-дълбоко в значението на факта да си близнак.
Хестър кимна.
— Начинът, по който аз гледам на това, е следният — рече тя. — В много отношения близнаците трябва да се разглеждат така, сякаш са разделили характеристиките помежду си. Там, където един обикновен човек, един здрав човек ще изпита цяла гама от различни емоции и ще покаже разнообразие от поведение, близнаците, би могло да се каже, ще си разделят емоциите и поведението на две и всеки ще вземе своя дял. Единият близнак вероятно ще бъде див и склонен към физическо насилие; другият ще е мързелив и пасивен. Единият ще предпочита чистотата; другият ще копнее по мръсотията. Единият ще има безкраен апетит за ядене, другият може да гладува с дни. В нашия случай, ако тази полярност — може да поспорим по-късно доколко тя е била придобита или е вродена — е критична за усещането на Аделин за идентичност, то не е никак изненадващо, че тя потиска в себе си всичко, което според нея попада в обсега на Емелин, т.е. от другата страна на границата между тях.
Въпросът беше риторичен; тя не показа на доктора, че може да говори, а само си пое дъх и продължи.
— Да обсъдим качествата на момичето в мъглата. Тя слуша приказките, тя е в състояние да ги разбере и да бъда трогната от език, който не е езикът на близнаците. Това предполага желание да направи връзка с други хора. Но кой е този от близнаците, който е определен да се свързва с другите хора? — Емелин. И така Аделин трябва да потисне дълбоко в себе си тази част от своята личност.