Водата, също като Бог, се промъкваше по неведоми пътища. Веднъж влязла в къщата, тя се подчиняваше на земното притегляне, намираше си тайни пътища, заливчета, пропасти и пътечки, просмукваше се и кривваше в неочаквани посоки; събираше се на най-неочаквани места. Навсякъде из къщата имаше парцали да попиват влагата, но никой не си правеше труда да ги изстиска; тенджери и купи бяха поставени тук и там, за да събират капките, но те преливаха, преди някой да се сети да ги изпразни. Постоянната влага причини падането на мазилката от стените и разяде хоросана. На таванския етаж имаше стени, които бяха толкова нестабилни, че човек можеше да ги събори с една ръка като разклатен зъб.
А какво правеха близначките сред всичко това?
Раната, която Хестър и докторът им нанесоха, беше много сериозна. Нещата за тях никога нямаше да бъдат същите, винаги щяха да носят един белег, а ефектът от разделянето им нямаше да изчезне напълно. Въпреки това те чувстваха белега по различен начин. Аделин моментално бе изпаднала в състояние на безтегловност, когато бе разбрала какво са сторили Хестър и докторът. В момента, в който загуби сестра си, тя загуби себе си и нямаше спомен за времето, когато е била отделена от нея. В нейния мозък тъмнината, която се бе появила между загубата и намирането на близначката й, може би продължаваше една година или една секунда. Не че сега това имаше някакво значение. Тъй като тъмнината вече бе изчезнала, Аделин бързо се върна към живота.
При Емелин нещата бяха различни. Тя не получи облекчението на амнезията и страда по-дълго и по-тежко. През първите седмици всяка секунда за нея представляваше истинска агония. Беше като ампутирана, без упойка, плачеше от болка, изумена, че човешкото тяло може да страда толкова много и да не умре от болка. Но малко по малко, клетка по клетка, макар и изпълнена с болка, тя започна да се оправя. Дойде време, когато само сърцето й изгаряше от болка. А после дори сърцето й бе в състояние, поне от време на време, да чувства и други емоции, освен скръб. Скоро Емелин се адаптира към отсъствието на сестра си. Тя се научи как да съществува сама.
След това те се събраха и отново бяха близнаци. Макар че Емелин вече не бе същата близначка, както преди, и това бе нещото, което Аделин не разбра веднага.
В началото съществуваше само удовлетворението, че са заедно. Бяха неразделни. Където отидеше едната, другата неизменно я следваше. В градината с фигурите двете обикаляха около старите дървета и играеха безкрайните си игри на „сега ме видя, а сега не“ — едно повторение на неотдавнашното им преживяване на загубата, както и установяването за пореден път, че Аделин никога няма да се умори. При Емелин новостта постепенно започна да се изхабява. Промъкна се част от стария антагонизъм. Емелин искаше да върви по един път, Аделин по друг, така че те се биеха. И както преди, Емелин обикновено се предаваше. Но в своята нова, тайна същност тя вече осъзнаваше това.
Макар че Емелин бе харесвала Хестър, сега тя не й липсваше. По време на експеримента влиянието й бе намаляло. В края на краищата тя знаеше, че Хестър бе тази, която я бе разделила от сестра й. И не само това. Хестър бе толкова заета с наблюдения, записки и научни консултации, че може би, без да осъзнава, бе пренебрегнала Емелин. През това време, откривайки себе си в необичайна самота, Емелин бе намерила начини да се разсейва от тъгата. Тя откри развлечения само за себе си, с които се забавляваше сама. Игри, които нямаше намерение да изостави само защото сестра й се бе върнала.
Така че на третия ден след като се събраха заедно, Емелин изостави играта на криеница в градината и отиде в билярдната зала, където пазеше едно тесте карти. Легнала по корем в средата на покритата със сукно масата, тя започна играта си. Това бе една версия на пасианс, но по-проста, детинска игра. Емелин печелеше всеки път; играта бе направена така, че да не може да загуби. И всеки път беше доволна.
По средата на играта тя наклони глава. Не можеше да чуе точно, но вътрешното й ухо, което постоянно бе настроено към близначката й, й каза, че Аделин я вика. Емелин не й обърна внимание. Сега имаше работа, беше заета. Щеше да види сестра си по-късно.