Половин век, толкова несъществен, толкова бързо отлитащ като водата, която не се задържа и виси във въздуха, беше готов да се изпари с първия лъч на зимното слънце.
Приближих китката си близо до очите и видях колко е часът. Имах уговорена среща с Аурелиус, но как да го намеря в тази мъгла? Можех да се лутам вечно, без да го видя, дори ако минеше на една ръка разстояние от мен.
Извиках: „Ехо!“ И един мъжки глас се върна към мен.
— Ехо!
Тъй като не бе възможно да кажа дали е далеч или наблизо, извиках пак.
— Къде сте?
Представих си как той се взира в мъглата, търсейки някакъв знак.
— До едно дърво — думите бяха замазани.
— Аз също — отвърнах. — Не мисля, че сте до същото дърво. Гласът ви звучи отдалеч.
— А вашият доста отблизо.
— Така ли? Защо не останете там, където сте, и не продължите да говорите, а аз ще ви намеря!
— Добре. Права сте. Отличен план! Макар че трябва да измисля за какво да говоря, нали? Трудно е човек да говори по нареждане, нещо, което изглежда лесно през останалото време… Какво гадно време! Никога не съм виждал по-мрачно време.
И така Аурелиус продължи да говори силно, докато аз пристъпвах внимателно и следвах нишката на гласа му.
Тогава я видях. Една сянка, която се плъзна покрай мен, бледа във воднистата светлина. Знаех, че това не е той. Неочаквано осъзнах биенето на сърцето си и протегнах ръка, полууплашена, полуобнадеждена. Фигурата се изплъзна и отплува далеч от погледа ми.
— Аурелиус? — гласът ми прозвуча стреснато дори в собствените ми уши.
— Да?
— Там ли сте все още?
— Разбира се.
Неговият глас идеше от съвсем друга посока. Какво бях видяла? Това не бе Аурелиус. Трябва да е бил някакъв номер, погоден ми от мъглата. Трик. Илюзия. Уплашена от онова, което може би щях да видя, ако изчакам, стоях неподвижно, втренчена в подобния на вода въздух, копнееща фигурата да се появи отново.
— Аха! Ето къде сте била! — избумтя един силен глас зад мен. Аурелиус. Той хвана раменете ми, когато обърнах лице към него.
— Мили Боже! Маргарет, вие сте бяла като платно! Човек би си помислил, че сте видяла дух!
Тръгнахме заедно из градината. Аурелиус изглеждаше дори още по-висок и широкоплещест, отколкото беше. До него, загърната в своя сив шлифер, аз се чувствах безплътна.
— Как върви книгата ви?
— За момента това са само бележки. Интервюта с мис Уинтър. И разследвания.
— Днес правите разследване, така ли?
— Да.
— И какво искате да знаете?
— Просто исках да направя няколко снимки. Но мисля, че времето не е на моя страна.
— Ще виждате по-добре само след час. Мъглата няма да трае дълго.
Стигнахме до нещо като пътека, обградена от двете страни с конуси, които се бяха разраснали толкова много, че приличаха повече на жив плет.
— Защо идвате тук, Аурелиус?
Пътеката свърши и навлязохме в пространство, където, изглежда, нямаше нищо, освен мъгла. Когато стигнахме до една стена от тисови дървета, висока колкото самия Аурелиус, тръгнахме покрай тях. Забелязах проблясък в тревата и сред листата на дърветата: слънцето се мъчеше да пробие.
Влагата във въздуха започваше да се изпарява и с всяка изминала минута кръговете видимост ставаха все по-широки. Оказа се, че нашата стена от тисови дървета прави пълен кръг около празното място; върнахме се обратно в същата точка, от която бяхме тръгнали, на същата алея, от която бяхме дошли.
Когато от задаването на въпроса ми мина толкова време, че дори не бях сигурна, че съм го задала, Аурелиус отговори.
— Тук съм роден.
Спрях неочаквано и рязко. Той продължи да върви, без да обръща внимание на въздействието на думите си върху мен. Трябваше да се затичам, за да го настигна.
— Аурелиус! — хванах ръкава на палтото му. — Вярно ли е това? Наистина ли сте роден тук?
— Да.
— Кога?
Той ми отправи странна, тъжна усмивка.
— На рождения ми ден.
Без да мисля, продължих да настоявам.
— Да, но кога е това?
— Някъде през януари. Може би февруари. Може и края на декември. Преди шейсет години, грубо казано. Страхувам се, че не знам много за това.
Намръщих се, спомняйки си какво си бяхме говорили за госпожа Лав и за това, че няма майка. Но при какви обстоятелства едно осиновено дете не знае почти нищо за себе си, дори и рождената си дата?