— Сират, бързо тук! Техни величества идват! — изтръгна го от унеса гласът на учителя му.
Кралят не беше в настроение да се отдава на изкуството. Известен като познавач на хубавото вино, той сигурно смяташе да продължи да допълва познанията си и тази вечер. Кралицата обаче, макар и също в лошо настроение, беше напълно трезвена.
— Алгамена!
Дойката мигновено се появи на отворената врата на залата. Сигурно беше очаквала да я повикат.
— Това там ти ли си?
Алгамена проследи с пълно недоумение ръката на кралицата, която сочеше покрай картината.
— Не, Ваше величество, ръбът на прозореца…
— Гъска! Гледай внимателно картината!
— Но това там не е… Ах, да! Наистина като че ли съм аз! Колко интересно — не са ме нарисували, а пак…
— Млък! Червей такъв, как си си позволил такова нахалство?
Художникът наведе унило глава.
— Виновен съм, Ваше величество. Нейно височество принцесата много обича дойката си, и си помислих, че…
— Когато нейно височество стане нейно величество, тогава ще решава какво да се рисува и какво не! А дотогава го поръчва негово величество съпругът ми. Нали така?
— Ъхъ — потвърди негово величество.
— Не може една дойка, проста слугиня, да е на една картина с кралските особи! Да беше Бако, пак добре, но това вече е нахалство! Утре ще ми представите картината поправена!
— Ще бъде изпълнено, Ваше величество. Без никого или с негово височество херцог Бако на мястото на дойката?
— Без никого! Какво общо има този… братът на уважаемия ми съпруг с принцесата?
— Чакай малко де! — прекъсна я кралят. — Алберт винаги хленчи, че ми е роден брат, а го няма на нито една картина с нас…
— Не и на тази! Да беше примерно с нас в лятната градина…
— Добре, нарисувай ни в лятната градина. И с него по същия начин — хем да го има, хем да го няма! Хи-хи-хи!
Старият художник мълчаливо се поклони. След това сбута момчето и двамата понесоха картината обратно към малкото ателие.
— Не е честно — пъшкаше Сират, докато замазваше сянката на дойката. — Толкова старание, и изведнъж — на вятъра! Заради едно хрумване на кралицата сега трябва да унищожим най-майсторското в картината.
Хамонд присви очи. Бръчиците в ъгълчетата им се размърдаха.
— Старанието никога не пропада. Творенията може да бъдат унищожавани, но живо ли е умението, то ще сътвори нови… Стига си се мусил, оправи по-добре и ухото на котката. А утре ще се заемаме с новата поръчка.
Сират яростно заразбърква боите.
— Не е вярно, учителю! Ако всички най-хубави неща се унищожават, ако не се оставя нищо, с какво ще остане това умение? Ти си единственият, който знае как да нарисува нещо извън картината. Ако сега ни нападнат варвари или съседите и ни убият, това умение ще бъде изгубено завинаги!
— Завинаги? След ден, или година, или сто години някой друг също ще успее да го направи. Ако не бях видял мозайката от цветни камъчета пред колибата на баща ти, сега нямаше да си ми ученик. И може би щеше да го откриеш и сам. А и да не можеше, сигурно нямаш претенциите да си най-гениалния художник, който някога ще се роди? Пък и нито варвари, нито съседи са се събрали пред портите на обсада.
— Но все пак…
— А и защо мислиш, че съм единственият истински майстор? Разгледай внимателно картините в галерията. Ще забележиш много интересни неща.
Този път старецът изписа сам всичко важно. Сират нахвърли дрехите на двойката и едрите растения наоколо, но му беше забранено да пипа подробностите. Младите крал и кралица стояха насред лятната градина, тя — наведена над уханно цвете, той — вперил поглед на победител в далечината. Встрани от краля, току зад рамката на картината, се усещаше присъствието на херцог Бако. Откъм страната на кралицата, също току иззад рамката, личеше падналият й бял воал.
— Ако зависеше от мен, никога не бих нарисувал херцога — промърмори Сират, подостряйки внимателно перо за тънки линии. — Заслужава ли такъв човек да стои до величествата в галерията долу?
— А защо не?
— Но това е кощунство! До портрета на Гарик Благородни — този… този…
— Няма ли така всеки от тях да получи още по-точно оценката, която заслужава?
Сират тръсна глава и захвърли перото и ножа.
— Не става дума за това! Единият е заслужил портрет с достойнството и честта си. Другият — с умилквания около краля и с бичове по гърбовете на тези под него! Да, той може да накара със сила другите да вършат каквото пожелае. Но ти, учителю, си наследник на едно от Великите изкуства! Не на месари и ковачи.