Какво ли беше накарало Азър да нареди тези плочки около камината? Ако не бяха там за красота, дали отразяваха вярата му? И каква беше тя? Беше прочела няколко негови книги, но той си оставаше загадка. Пери не можеше да отговори на тези въпроси и затова се загледа в старата снимка на къщата над камината.
На нея се виждаха многогодишният дъб, който забеляза на слизане от автобуса, виещата се към входа пътека, буйна градина с цветя и над всичко – плътни, надвиснали бели облаци, докосващи покрива. Къщата изглеждаше различна и по-малка. Може би са я достроявали. Пролетният пейзаж показваше природата в най-прекрасния ѝ вид, но на Пери ѝ напомняше за изгубената Аркадия, за време на безвъзвратно отишли си безгрижие и радост.
С чаши в ръка, гостите стояха около масата и чакаха да бъдат настанени.
– Къде да седнем, Азър?
– Очаквате да е обозначил местата? В тази къща сядаме там, където ни хареса – обади се един доста пълен мъж Той беше професор във факултета по теология и религия и стар приятел на Азър. За да подкрепи думите си, теологът дръпна един стол и седна на масата.
Гостите го последваха. Дарен се настани до Пери. Красивата блондинка седна срещу тях, до Азър.
Дебелият професор се облегна на стола, заслушан в тихата музика. След малко вдигна чаша и каза:
– Вдигам наздравица за щедрия ни гост! Благодарим му, че в тази ледена нощ събра всички изгубени и самотни оксфордски души!
Азър се усмихна над железния светилник, чиито три свещи хвърляха гонещи се и пълзящи по стените сенки.
Пери оглеждаше гостите – смесена компания от преподаватели и студенти от всякакви дисциплини. Първото ѝ впечатление, когато влезе, беше, че колкото и различни да бяха, имаха една безспорна обща черта: интелигентността. За да са в компанията на Азър, те несъмнено надвишаваха средното ниво и по ум, и по чувствителност. Каква самонадеяност от нейна страна. Всъщност общото помежду им, преди Азър да се намеси и да ги събере като разпръснати черупки на далечен бряг, беше, че всеки от тях, по една или друга причина, е щял да празнува Нова година сам.
– Има и друга причина за наздравица към домакина – обади се друг възрастен професор. – Благодарим му за избора на музика – Бах. Ако слушаме Бах по десет минути на ден, броят на вярващите ще се увеличи.
Азър поклати глава.
– Внимавай, Джон! Знаеш много добре, че Бах е минирано теологично поле. Може да те накара да вярваш, но ако го слушаш по-дълго, може и да те накара да зарежеш Бог.
Няколко гости се разсмяха.
– Моля, заповядайте! – подкани ги Азър и те веднага се заеха с вечерята.
В средата на масата имаше три големи чинии. Едната – със задушен зелен фасул, другата – с черен ориз, а на третата се мъдреше огромна златисто препечена пуйка. Имаше и кана с рубиненочервено вино. Нямаше сосове, нито пък подправки. Семпла до претенциозност вечеря. Пери се усмихна, тъй като се сети за майка си. Селма би умряла, ако гостите ѝ седнат на такава скромна маса. Според нея формулата на успешната вечеря беше следната: две специални ястия за всеки гост, осем за четирима и десет за петима. На тази маса седяха дванайсет гости, а ястията бяха три. Майка ѝ щеше да е ужасена.
Всички си сипаха от големите чинии, а Пери дори по няколко лъжици, защото не беше яла цял ден.
Безименната блондинка се наведе към Азър.
– Ти ли сготви всичко?
Пери наостри уши. Щом го питаше това, не можеше да му е съпруга.
– Да, мила моя, дано ти хареса. Bon appetit! – обърна се Азър към всички.
На танцуващите пламъчета на свещите очите му бяха горскозелени, краищата на миглите проблясваха, а устните, които Пери се осмеляваше да загледа за пръв път, бяха с яркия цвят на виното в чашата.
Азър наклони глава и погледна Пери леко учудено, с притворени клепачи. Тя се изчерви, защото осъзна, че се е взирала в него твърде дълго. Веднага се обърна към Дарен. Добре че седеше до нея.
За десерт имаше коледен пудинг със сливи. Азър го заля с бренди и го запали. Сините пламъци лумнаха, завъртяха се весело и угаснаха с последния дъх на краткия си праведен живот. Професорът наряза десерта с умели движения и заля големите парчета с яйчен крем. Гостите гледаха мълчаливо представлението, а след първата хапка заваляха комплименти за кулинарните умения на домакина.
– Трябва да напишеш готварска книга – предложи професорът по физика. – Толкова е вкусно! Как успя да измайсториш такъв вкусен пудинг?