Селма и Менсур се разминаваха, настръхнали от ужас, че ще трябва да си продумат. Онова, което им липсваше като обич, беше напълно компенсирано от омраза.
Междувременно Пери намери утеха в литературата. Разкази, романи, стихотворения, пиеси... Поглъщаше всичко, което ѝ попаднеше в малката училищна библиотека. Ако нямаше друго, четеше енциклопедиите. От край до край – от "аардварк" до "зомби" – тя научаваше неща, които, ако не ѝ трябваха сега, можеха да са ѝ от полза в бъдеще. Така или иначе, тя продължаваше да чете, подтиквана от глад да научи колкото може повече за света.
Книгите бяха разкрепостяващи и изпълнени с живот. Пери предпочиташе "Книголенд" пред своя "Мамаленд". Не излизаше през уикендите от стаята си, ядеше ябълки и слънчогледови семки и четеше книга след книга. Осъзна, че както мускулите, така и умът се нуждае от все повече упражнения – в противен случай нямаше да се развие и да покаже пълния си потенциал. Училищните методи на заучаване не ѝ допадаха и тя изработи свои вербални и визуални начини за запаметяване на латинските имена на растенията, стиховете на английски, датите на войните, мирните договори и последвалите войни, които сякаш нямаха край в османската история. Беше решила да е първа по всеки предмет – от литература до математика, от физика до химия. Представяше си различните предмети като тропически птици, наредени една до друга в клетки с дупки, така че да могат да летят от една клетка в друга. Искаше ѝ се да види как математиката дружи с литературата, а физиката с философията. Кой е казал, че не могат да общуват?
Пери разбираше, че прекаленото учене я отчуждава от другите деца и събужда чувства на завист и враждебност. Но това я устройваше. И тя като всички Налбантоглу имаше склонност към самота. Нямаше против да я наричат любимката на учителката, не се засягаше, че училищните хубавици не я канят на рождените си дни, нито пък че харесваните от всички момчета не я водеха на кино. Просвещението. Идеалите. Обичта. Ето кое беше важно за Пери. Забавлението не беше по неин вкус.
Като всеки друг отшелник тя разбра много скоро, че всъщност не е сама. Във всеки клас имаше по двама-трима, които не бяха в синхрон с останалите по различни причини. Особняците веднага се разпознаваха един друг: кюрдското момче – обект на присмех заради акцента, съученичката с окосмено лице, момичето от по-долния клас, което не можеше да контролира пикочния си мехур по време на изпит, момчето, чиято майка била блудница... Пери беше добра приятелка с тях. Но най-свидната ѝ компания бяха книгите. Въображението беше неин дом, нейна родна земя, бягство и убежище.
И така, тя винаги беше първа по успех, срок след срок. Нуждаеше ли се от повече увереност, обръщаше се към баща си. Менсур я съветваше така: "Образованието, душичката ми! Само то ще ни спаси. Ти си гордостта на безрадостното ни семейство. Трябва да учиш на запад. В Европа има много добри университети, но аз искам да следваш в Оксфорд! Ще получиш много знания и ще се върнеш. Само младите като теб могат да променят съдбата на тази уморена, стара страна".
Като млад Менсур срещнал един студент от Оксфорд, бледолико хипи с раница на гърба, и много го харесал. Момчето смятало да обиколи Турция на колело и се хвалело, че крие парите в чорапа си, за да не го оберат на улицата или в хотелите. Менсур се притеснил за сигурността на наивния чужденец и настоял да го придружи. След като прекосили Анадолския полуостров, русият англичанин заминал за Иран. Менсур не знаеше какво се е случило по-нататък с пътешественика, но беше запомнил завинаги почудата, която бе изпитал, виждайки страната си през очите на западняка. За пръв път осъзнал, че обичайното за него, не било съвсем обичайно за чуждоземците. За пръв път осъзнал, че има "външен свят". Менсур искаше дъщеря му да се учи там. Това беше най-съкровеното му желание. Пери и стотици млади хора като нея – образовани, идеалистични и прогресивни, само те щяха да спасят страната от нейната назадничавост.
Пери разбираше и приемаше факта, че някои дъщери са родени с мисия: да спасят мечтите на бащите си. Спасявайки мечтите им, спасяваха и отечеството.
Танго с Азраел
Истанбул, 90-те години
Лятото, когато Пери стана на единайсет, майка ѝ тръгна на дълго мечтаното поклонение в Саудитска Арабия. Големият и брат беше още в затвора, малкият живееше незнайно къде и тя остана с баща си у дома. Готвеха си (кюфтета и пържени картофи за обяд, кюфтета и спагети за вечеря), миеха чиниите (по-точно ги изплакваха) и гледаха по телевизията всичко, което им харесваше. Все едно бяха на почивка, че дори по-хубаво.