Пери мълчеше, не искаше да лъже, но не искаше да каже и истината. За огромно нейно облекчение, в този миг се появиха сервитьорите с ордьоврите, които ухаеха приятно и вкусно. Докато поднасяха блюдата Пери успя да вземе снимката. Прибра я в чантата си, но ръцете ѝ трепереха толкова силно, че ги скри за малко под масата.
ВТОРА ЧАСТ
Университетът
Оксфорд, 2000 г.
В деня, когато току-що завършилата гимназия Наспери Налбантоглу пристигна в Оксфорд, я придружаваха загриженият ѝ баща и още по-загрижената ѝ майка. Планът на родителите ѝ беше да прекарат деня заедно. След като се уверяха, че дъщеря им се е настанила в новия си живот, вечерта щяха да вземат влака обратно за Лондон. Оттам двойката щеше да се качи на самолета за Истанбул, където бяха прекарали голяма част от трийсет и две годишния си труден брак, който приличаше на старо, разнебитено стълбище, но все още устояваше на опустошителното време. Но нещата се оказаха много по-сложни от очакваното. Селма се разрида два пъти, настроението ѝ варираше между тревога, самосъжаление и гордост. Току бършеше лице с крайчеца на забрадката си и тайно попиваше сълзите. Част от нея се възхищаваше на успеха на дъщеря ѝ. Никой от голямото семейство не беше следвал в чужд университет, камо ли в Оксфорд. Никой не бе и помислял за това – "там" беше толкова далеч от "тук"...
Друга част от нея обаче не можеше да се примири с мисълта, че най-малкото ѝ дете, при това момиче, ще живее само на друг континент, където всичко ѝ е чуждо. Стана ѝ много обидно, че Пери беше кандидатствала без нейно знание и съгласие. Селма знаеше, че зад свършения факт, fait d'accompli, стоеше мъжът ѝ. Двамата ѝ съобщиха за Оксфорд, след като всичко беше приключило, и единственото, което можеше да направи, е да промърмори неодобрително, за да не настрои Пери против себе си и да се отчуждят може би завинаги. Искаше ѝ се да имат в този странен град някой роднина или роднина на роднина, изобщо някой, стига да е мюсюлманин, сунит, турскоговорещ богобоязлив читател на Корана, на когото да повери Пери. Но никой не отговаряше на тези изисквания.
Менсур копнееше да види дъщеря си като успешна студентка, но в същото време страдаше, че щяха да се разделят. Даваше си спокоен вид, но говореше накъсано, объркано, с тон, с който би съобщавал за далечно земетресение. Той приемаше факта, но с много прикрита болка. Пери разбираше родителите си и в известен смисъл споделяше притеснението им. За пръв път се разделяха, за пръв път заминаваше далеч от семейството, дома и родината си.
– Вижте колко е красиво тук – каза тя и въпреки тежестта в гърдите усети как радостното нетърпение да се гмурне в новия живот я завладява.
Слънцето изпращаше топли лъчи между облаците, създавайки усещането, че лятото се връща, въпреки поривите на студения есенен вятър. С калдъръмените си улици, назъбени кули, усамотени арки, еркерни прозорци и резбовани колонади Оксфорд напомняше на Пери детска книжка с картинки. Всичко наоколо миришеше на история – дори кафенетата и магазините бяха част от многовековното наследство. Истанбул беше древен град, но жителите се отнасяха към миналото му като към посетител, който е злоупотребил с гостоприемството. В Оксфорд миналото беше почетен гост.
Семейство Налбантоглу обикаляше града до обяд. Възхищаваха се на градините зад старите, обрасли с бръшлян четириъгълни дворове на колежите, стъпваха внимателно по скърцащия чакъл, тъй като не знаеха дали е разрешено да минават оттам, а и нямаше кого да попитат. Някои части на града бяха толкова пусти, че ронещите се варовикови стени покрай старите алеи имаха умърлушен вид, сякаш копнееха за внимание.
Когато се умориха и огладняха, влязоха в един пъб на "Алфред Стрийт" – таванът беше нисък, дъските на пода скърцаха, а посетителите бяха шумни. Пристъпиха смутено и се настаниха на уютна маса до прозореца. Всички пиеха бира в чаши за великани, а сервитьорката беше с пиърсинг на долната устна. Менсур поръча риба с пържени картофи и бутилка бяло вино.
– Представяш ли си, това място е на няколко века... – загледа се той в дъбовата ламперия, сякаш искаше да разгадае невидим код.
Селма кимна, макар да беше забелязала и някои други неща – студенти, които се наливаха с бира в ъгъла, жена с възкъса, колкото фланелка рокля, татуиран мъж, който опипваше момиче с деколте, по-дълбоко от пропастта между нея и съпруга ѝ. Как да остави Пери сред такива хора? западната наука и образование бяха напреднали, но моралът им... За да не дразни мъжа си и дъщеря си, тя мълчеше и това я потискаше все повече. Устата ѝ се смръщи от усилието да преглътне язвителните думи, които едва се сдържаше да не изрече. Не беше честно да бъде винаги родителят с принципи, досадният родител.