Първото нещо в Оксфорд, което изненада Пери, беше тишината. Месеци наред единствената странност, с която не можеше да свикне, беше липсата на шум. Истанбул вреше и кипеше денем и нощем. Дори при спуснати щори и пердета, с тапи в ушите и метната през главата завивка, глъчката, едва доловима, проникваше през стените и се просмукваше в съня. Последните викове на амбулантните търговци, грохотът на закъснелите камиони, сирените на линейките, корабите на Босфора, молитвите и ругатните, които зачестяваха след полунощ, всички те кънтяха, отекваха и никога не секваха. Истанбул, също като природата, мразеше вакуума.
Пери седна на леглото със свито сърце. Тревогата на родителите ѝ, макар и по други причини, завладя и нея. Имаше чувството, че мястото ѝ не е тук. Страхуваше се, че никога няма да успее тук, сред студенти, които със сигурност бяха много по-образовани и с далеч по-добър английски от нея. Училищният ѝ английски, подобрен със самостоятелно четене през дългите нощи, можеше да се окаже недостатъчен, за да се справи с някои от курсовете за напреднали в специалността ФПИ (философия, политика, икономика). Въпреки че положи огромни усилия да го прикрие, страхът на Пери от провал я ужасяваше. Гърлото ѝ се стегна. Изненада се колко бързо се навлажниха очите и сълзите, които потекоха, бяха топли, познати и в никакъв случай тъжни.
Силното почукване на вратата я стресна. Без да дочака отговор, Ширин отвори вратата и застана на прага.
– Здравей, съседке!
Пери подсмръкна и се усмихна, стараейки се да се успокои.
– Нали ти казах да не затваряш вратата – каза Ширин с ръце на кръста. – заради някое момче ли?
– Моля?
– Плачеш, тъй като си скъсала с гаджето си?
– Не.
– Добре! Никога не трябва да плачеш за мъж. Да не би да си скъсала с... любимата си?
– Какво? Не!
– Спокойно! – вдигна ръце Ширин в знак на фалшиво извинение. – Виждам, че си с по-правилна и от правилната ориентация, което невинаги важи за мен.
Пери ококори очи.
– Щом не плачеш за любим или любима, значи ти е мъчно за дома. Блазе ти!
– защо?
– защото това означава, че имаш дом някъде.
Ширин се тръшна на креслото до бюрото и извади от джоба си шишенце лак за нокти – толкова яркочервен, че сигурно няколко същества бяха дали кръвта си за направата му.
– Нещо против?
За пореден път не дочака отговор, събу чехлите и започна да лакира ноктите на краката си. Във въздуха се разнесе мирис на ацетон.
– Сега, след като твоите вече си заминаха, искам да те питам някои неща – започна Ширин. – Религиозна ли си?
– Aз ли? Не съвсем... – колебливо отвърна Пери, сякаш ѝ беше трудно да проумее въпроса. – Но обичам Бог.
– Хмммм, трябва ми повече информация. Например ядеш ли свинско?
– Не!
– А пиеш ли вино?
– Да, понякога с татко.
– Така и мислех. Ти си фифти-фифти.
– Какво имаш предвид? – зачуди се Пери.
Ширин обаче не я слушаше, защото търсеше усилено нещо друго в джобовете си. Не го намери и тръгна към стаята си, поклащайки се на пети, за да не размаже лака на ноктите.
Пери я последва и спря слисана на прага на широко отворената ѝ врата. Вътре беше невероятен хаос – кутии с грим, кремове за лице, дантелени ръкавици, парфюми, наръфани ябълки, обвивки от бонбони, празни опаковки от гризини, смачкани кенчета от кока-кола, книги, страници от списания... Някои изрезки висяха на стената, други – до плаката на "Колд Плей" и черно-бялата снимка на знойна чернокоса красавица, която четеше Форуг Фарохзад. От големия постер в другия ъгъл на стаята гледаше Ницше с големия си мустак. До него имаше увеличено цветно копие на персийска миниатюра с позлатена рамка. Под нея беше застанала Ширин, тършувайки в раницата си.
– Какво имаш предвид? – повтори Пери.
– Ще рече, че си наполовина модерно момиче и наполовина мюсюлманка. Не понасяш свинско, но си окей с виното, водката или текилата... схвана идеята. Бягаш от ограниченията по време на Рамазан, постиш тук-таме, със сигурност първия и последния ден, но не и между тях. Не се отказваш от религията, защото не знаеш, ако има живот след смъртта, по-добре да заложиш на сигурно. Не се отказваш и от свободата. Малко от това, малко от онова. Великият синтез на времето: Muslimus Modernus.