– Хайде да не се обиждаме – засегна се Пери.
– Muslimus Modernus винаги се обиждат – Ширин измъкна шишенце с прозрачен лак за горния пласт на маникюра и въздъхна. – Най-сетне го намерих.
– Aз съм такава, а ти каква си? – погледна я гневно Пери.
– О, сестро, аз съм скитник. Не принадлежа никъде.
Ширин сложи слой топлак на ноктите на краката си и започна да хули фанатиците, лицемерите, конформистите и "игнорамусите". Идеите ѝ се лееха като река, течни думи, сипеха се, щураха, клокочеха и кипяха. Според нея хората, които искрено вярвали или пък искрено не вярвали, били еднакво достойни за уважение. Не понасяла онези, които нямали мнение, и ги оприличавала на папагали.
В настъпилото мълчание Пери се луташе от една крайност в друга. Не ѝ допадаше нахаканата непримиримост на Ширин, която не спираше да се гневи, без да е ясно на какво – на родината си, на баща си, на религията или на иранските молли. От друга страна, ѝ беше приятно да я слуша, многословието ѝ напомняше на тирадите на баща ѝ. Във всеки случай не беше очаквала подобен разговор в първата вечер далеч от дома. Искаше ѝ се да говорят за предметите, преподавателите, кафенетата, местата за най-хубави сандвичи и изобщо за живота в Оксфорд.
заваля дъжд. Стаята се изпълни с тих ромон. Звукът очевидно имаше успокояващ ефект върху Ширин, защото, когато заговори пак, гласът ѝ, макар и все още изпълнен с емоции, звучеше по-меко.
– Извинявай, че те занимавам с всичките тези тъпотии. Не е моя работа в какво вярваш и в какво не. Не знам какво ми стана.
– Няма проблем. Добре че мама не е тук.
Ширин прихна. Смехът ѝ беше спонтанен, като на дете.
– Кажи ми за останалите студенти. Всички ли са много умни? – попита Пери.
– Да не мислиш, че всеки в Оксфорд е шибан Айнщайн? – Ширин наблегна на името. – Виж, студентите са като млечен шейк – с най-различни вкусове. Бих казала, че има около шест категории студенти тук.
Първа категория: социално ангажирани – природозащитници – права и свободи. Приказливи, сериозни, хапливи, улисани в кампании за спасяване на джунглите в Борнео или на преследваните монаси в Непал – обясни Ширин. – Провиснали пуловери, гердани с мъниста, шантави подстрижки, запретнати джинси. Лесно се разпознавали по целеустремените физиономии и готовността да събират подписи с химикалка и лист в ръка. Организирали нощни бдения, лепели листовки и участвали в разгорещени спорове. Обичали да карат колегите си да се чувстват виновни, че живуркат, вместо да са част от нещо по-смислено и значимо.
Втора категория: евробоклуци. Идвали от богати европейски семейства, които незнайно как се познавали един друг от години. Зиме ходели на ски в едни и същи курорти и се фукали с тена и снимките по пистите. Практикували изискана форма на ендогамия и се гаджосвали само помежду си. На закуска нагъвали филии с един пръст масло, но винаги били слаби. Обичали да се оплакват, че кроасаните са сухи и капучиното е менте, и не спирали да обсъждат времето.
Трета категория: възпитаници на частни училища. Социални личности на избирателен принцип. Образували клики според училищата, които били завършили. С преливаща енергия и самоувереност организирали извънкласни дейности, а в свободното време ходели на фехтовка, гребане, карали кану, участвали в пиеси, играели крикет, голф, тенис, ръгби, водна топка, тай-чи и карате. От цялата тази бурна активност ожаднявали и се събирали в клубове "другари по чашка", където се представяли в най-добра светлина, издокарани в смокинги и черни папийонки, давели се в алкохол, гуляели, изключвайки онези, на които им липсвали социалният произход и положение да станат членове на клубовете им. А за да станеш член, трябвало да те номинират и дори и перспективни кандидати получавали отказ.
Четвърта категория: интернационални студенти: индийци, китайци, араби, индонезийци, африканци... Повечето от тях оформяли две подгрупи. Едните се движели като слепени магнити – хранели се, учели, пушели, ходели на групички и говорели само на родните си езици. Другите пък правели точно обратното – стояли колкото може по-настрани от сънародниците си. Акцентите на последните непрекъснато се менели в усилието да звучат като англичани, а понякога и като американци.
Пета категория: зубъри, т.нар. нърдс. Прилежни, умни, любопитни, достойни за уважение и невъзможни за приятелство. В математиката, физиката и философията те никнели като гъби и предпочитали своите сумрачни ниши пред ярката светлина. Били обсебени от науката до състояние на невротичност. Вървели с нетърпеливи, бързи крачки от библиотеката до лекциите и обсъждали това-онова в коридорите, но били напълно доволни в уединението си и по-щастливи сред книгите, отколкото сред състудентите си в бара на колежа или в общата зала.