Пери слушаше с интерес, но и с безпокойство. Тя беше едновременно и готова, и уплашена да навлезе в този нов свят.
– Ширин, откъде знаеш всичко това?
– От гаджетата си – момчета и момичета, които принадлежат към някоя от шестте групи.
– Имала си гаджета... момичета?
– Абсолютно. Мога да обичам жена, мога да обичам и мъж. Пет пари не давам за етикетите.
– О... – смути се Пери. – Ами...шестата категория?
В очите на Ширин проблеснаха кехлибарени светулки.
– Това са онези, които пристигат едни, а завършват следването си други. Един вид – разцъфтяват! Грозни патенца, превръщащи се в лебеди, тикви – в кочияши. Пепеляшките – в героини. На някои студенти Оксфорд действа като магическа пръчка. Докосва те – и фокус-мокус! Жабата става принц
– И как става това?
– Амиии по няколко начина, но обикновено е благодарение на някого... преподавател може би. Някой, който те провокира да бъдеш това, което си.
Нещо в тона на Ширин заинтригува Пери.
– При теб така ли стана?
– Да, улучи! Aз съм от шестата категория. Преди година бях съвсем различна. Едно гневно кълбо!
– И какво се случи?
– Професор Азър се случи! – усмихна се Ширин. – Той ми отвори очите и ме научи да вниквам в нещата. Така станах по-спокойна.
Ако това беше спокойната Ширин, Пери изобщо не искаше да си представи каква е била преди.
– Кой е професор Азър?
Ширин млясна с устни, сякаш опитваше нещо вкусно.
– Не знаеш кой е той? Азър е жива легенда!
– Какво преподава?
– Бог – усмихна се Ширин.
– Наистина?
– Наистина. Той самият е като Бог. Написал е девет книги. Участва във всяка конференция или дискусия. Много е известен. Миналата година списание "Тайм" го определи като една от стоте най-влиятелни личности в света.
Вятърът се засили и някъде в сградата се чу тряскане на прозорец.
– Пълен кошмар е да си негов студент – продължи Ширин. – Направо луднах. Трябваше да четем какво ли не – поезия, философия, история. Не ме разбирай погрешно. Aз обичам да чета такива неща, иначе нямаше да избера хуманитарните науки. Само че той подбираше непознати, странни текстове и ни караше да ги обсъждаме. И все пак беше забавно. Часовете му ме промениха.
Започнеше ли да говори, Ширин продължаваше ли, продължаваше, като кола с развалени спирачки, която не може да намали, какво остава за спиране, освен ако не се намеси външна сила.
– Трябва да се запишеш в семинара му. Ако разбира се, се съгласи. По-скоро ще накараш камила да прескочи яма, отколкото да го убедиш да те вземе в групата.
– В Турция имаме същата поговорка – усмихна се Пери. – И защо е толкова трудно да попаднеш в курса му?
– Трябва да си подходящ кандидат. Това означава, че трябва да го обсъдиш с академичния си консултант. Ако той се съгласи, тогава се срещаш с Азър. Тук идва трудното. На този човек не може да му се угоди. Ще ти зададе куп странни въпроси.
– За какво?
– За Бог... за доброто и лошото... науката и вярата... живота и смъртта... – Ширин се замисли в търсене на дума – за всичко. Един вид, академично интервю. Така и не разбрах какво точно го интересува. Накрая подбира шепа хора.
– Значи си била една от късметлиите – отбеляза Пери и кой знае защо изпита завист.
– Точно така – отвърна Ширин с нескрита гордост.
Настана кратка тишина.
– Продължавам да го търся поне веднъж седмично за съвет. Всъщност си падам по него. Невероятно красив е. Не просто красив, секси е! – Ширин продължи да бърбори, тъй като не можеше да млъкне за повече от минута.
Пери не помръдваше на стола, не знаеше какво да каже. На пръв поглед и двете идваха от мюсюлмански страни с подобна култура. Но Ширин беше толкова различна – толкова освободена и непринудена, когато говореше за сексуалността си.
– Ти да не би да си влюбена в професора? – попита Пери и не се стърпя да не добави: – Това не е ли против правилата?
– О, да! Нейно величество може да ме арестува! – разсмя се Ширин и отметна назад коса.
Пери сви рамене, смутена от наивния си въпрос.
– Ами... предметът му е интересен, но аз трябва да се съсредоточа върху други неща.
– Е, да, не е лесно да си смъртен – каза Ширин и задържа острия си поглед върху лицето на новата си приятелка. – Бог ще трябва да почака.