Сякаш водена от невидима сила Пери тръгна след жената, която ситнеше по улицата. Вятърът внезапно смени посоката и довя неприятна миризма. Смесица от урина, пот и изпражнения.
Жената си говореше сама с изнервен глас: "Колко пъти трябва да ти казвам, а?" Почака за отговор със свъсено лице, после се засмя, но гневът ѝ се възвърна и заяви: "Не, не и не, шибаняко!"
Сърцето на Пери се сви и тя се натъжи. Каква беше разликата между нея – студентка в Оксфорд с обещаващо бъдеще, и тази лишена от всичко жена? Имаше ли някаква граница, която изисканото общество се страхуваше да престъпи, като ръба на плоската земя, който в миналото изпълвал с ужас древните моряци? Ако беше така, къде е линията между разума и лудостта? Спомни си какво им беше казал ходжата, когато тя и майка ѝ го посетиха. Може би той имаше право. Може би наистина я привличаха тъмните сили...
Жената се обърна и погледна Пери.
– Мен ли търсиш, мила? – закиска се тя и пожълтелите ѝ от никотина зъби се оголиха. – Или търсиш Бог?
Пери пребледня. Поклати глава, но не можа да продума. Протегна ръка с няколко монети. Жената подаде пръсти изпод маншета на палтото си и ловко ги грабна, като език на гущер, налапващ насекомо от някой лист.
Пери се обърна и тръгна към къщи почти тичешком. Незнайно защо я обзе страх. Надяваше се всяка крачка да я отдалечава колкото може повече от бездомната жена и от ужасяващото подозрение, че двете са от един и същ свят.
Чете до късно. Ако беше погледнала през прозореца, можеше да види как Ширин събу високите си обувки на платформа, стъпи на сключените ръце на един не по-малко пиян приятел, прескочи триметровата каменна ограда на градината, като разпра и изцапа тесните бели джинси, падна в лехата, стана и почука на първия прозорец на партера, докато се смееше и пееше весела персийска песен.
Речникът
Оксфорд, 2000 г.
В Оксфорд имаше много подходящи за студентските възможности пъбове и места за хранене. Но Пери така и не прекрачи прага им. И макар клубовете и обществата, към които можеше да се присъедини, да бяха повече от сто, тя странеше и не членуваше в нито едно от тях, включително и "феминисткото сдружение". Повтаряше си, че трябва да стои далеч от тях и всичко друго би я откъснало от науката. Момчетата също. Влюбването – а още повече разлюбването – беше голямо главоболие и само разсейваше. Всички тези емоции, вечери, обеди, разходки, после караниците за дреболии и сдобряването... Изискваха се свръхусилия, за да приемеш някого като най-важен или почти най-важен в живота си. Тя нямаше време за това. Приятелствата също изискваха време и усилия. Случваше се да се запознае с някой, който много ѝ допадаше, но винаги се стараеше да не задълбочава връзката. В единственото ѝ мото през тези първи седмици в колежа – учи, учи и пак учи – имаше нещо роботизирано, закостеняло и почти догматично.
Пери беше свикнала да е отлична ученичка и страдаше от незадоволителните си постижения в Оксфорд. Нямаше проблеми с разбирането на лекциите, но изпитваше затруднения с писмените задачи и дебатите. Изразяването на мисли на чужд език беше истинско предизвикателство. Беше решена да не се провали и полагаше свръхусилия да се справи и да успее.
Осъзна, че за да оцелее в Оксфорд, трябва да подобри английския си. Умът ѝ се нуждаеше от думи така, както фиданката жадува за дъжд. Купи си разноцветни самозалепващи се листчета. На тях си записваше новите думи, на които попадаше, харесваше и възнамеряваше да използва при първа възможност, както правеше всеки чужденец тук, по един или друг начин.
Autotomy: отстраняване на част от тялото от животно в опасност
Cleft stick: в безизходна ситуация (Толкин, "Властелинът на пръстените")
Rantipole: див, безотговорен, скандалджия ("Легенда за сънната долина")
В първото си есе по политическа философия написа: "В Турция, където всекидневната политика е rantipole, всеки път, когато системата е в cleft stick, първа демокрацията пада в жертва като акт на autotomy."