Усмихна се, когато си представи как баща ѝ кани зетя инуит да пийнат по няколко с новото мезе от сурово китово месо, ферментирали тюленови перки и чорба от глава на риба. Майка ѝ щеше да настоява да го обрежат, да приеме исляма, Акбалибаактук да се превърне в Абдула и всичко останало. Хакан щеше да го подложи на бърз курс по турска мъжественост. Зетят щеше да седи с часове в чайната, да играе на карти и да пуши наргиле. След като прекара достатъчно време в лоша компания, той щеше да възприеме табиетите на местния мъжки прототип и да настоява за полагащите му се мъжки привилегии. Арктическата им любов щеше да се стопи в котела на патриархалните обичаи.
Тържеството приключи след полунощ. Един след друг гостите се сбогуваха, музикантите си тръгнаха и останаха само най-близките. На следващия ден младоженците трябваше да заминат на едноседмичен меден месец. Хотелът им беше в скъп курорт на турското средиземноморско крайбрежие и беше известен с противоречиви отзиви за прословутите си халал ресторанти, халал басейни и халал дискотеки, където мъжете и жените се забавляваха отделно. Бяха разделили плажа и дори морето на мъжка и женска част.
По настояване на Селма младоженците щяха да прекарат нощта преди заминаването в дома на Налбантоглу, който беше близо до летището. Родителите на булката живееха в другия край на града и бяха също поканени. Всички се натъпкаха във вана заедно с торбите, кошниците и един букет от копринени цветя, чиито плетени листенца се бяха смачкали и клюмнали.
Беше необичайно студено за това време на годината и вятърът блъскаше по прозорците на вана като лош дух. По едно време майката на булката извади яркочервен колан – "пояса на целомъдрието" – и го върза на кръста на дъщеря си. Пери се озадачи, макар да знаеше, че този обичай все още се спазва в някои части на страната. После реши да заговори Хакан, който седеше до нея, но той имаше уморен и разсеян вид, челото му беше облято в пот и не беше словоохотлив. Тя също се умълча, докато ванът приближаваше дома им по блесналите дъждовни улици.
Болницата
Истанбул, 2000 г.
Младоженците се оттеглиха в спалнята, а родителите на булката се настаниха в стаята на Пери. Селма и Менсур бяха принудени да спят на едно легло в стаята на сина си. Пери легна на дивана в хола и умората я надви в мига, в който сложи глава на възглавницата.
Дочу далечен шепот от нижещи се думи, който стихна след загасването на последната лампа. Някой се молеше. Не можеше да определи дали е мъж, или жена, дали е млад, или стар... Може би вече сънуваше. Тиктакането на часовника в коридора я унесе, дишането и се успокои и тя заспа, без дори да намери сили да стане и да си измие зъбите.
След около час или повече Пери се стресна и събуди. Помисли, че е чула звук, но не беше сигурна. Подпря се на лакът, седна и се ослуша. Напрегна уши в очакване, колебаеше се дали тя чува тъмнината, или е обратното. Задържа дъха си и започна да брои туптенето на сърцето си: три, четири, пет... отново чу звука. Някой плачеше. Между риданията се чуваше шум, който наподобяваше вятър в гора преди буря. Врата се отвори и затръшна – или случайно, или от ядосана ръка.
Пери инстинктивно усети, че се случва нещо тревожно, но се надяваше, че ще отмине, и отново легна. Само че звуците се увеличиха. Шепненето премина във викове, стъпки отекваха в коридора и в стаите, плачът премина в стенание, като зов на ранена душа.
– Какво става? – провикна се Пери и гласът ѝ стигна до другия край на къщата.
Когато застана на прага на стаята, в която спяха родителите ѝ, видя, че майка ѝ е бледа като платно. Баща ѝ крачеше напред-назад с разчорлена коса и сключени ръце. Хакан стоеше до тях, пушеше и издишаше дима с подчертано отчаяние. Пери ги гледаше и имаше чувството, че не познава тези хора – странници, приели облика на любимите ѝ същества
– Защо не спите? – попита тя.
Брат ѝ я изгледа с присвити като острие на нож очи.
– Прибирай се в стаята си!
– Ама...
– Казах да се прибираш!
Пери отстъпи крачка назад. Никога не беше виждала Хакан толкова ядосан. Той беше склонен да избухва и да ругае, но този път гневът му беше неконтролируем – като на див звяр, който не се поддава на опитомяване.
Вместо да се върне в хола, Пери се насочи към спалнята, вратата беше открехната. Булката седеше на ръба на леглото по нощница, с разпусната черна коса. Родителите ѝ седяха от двете ѝ страни със стиснати устни.