– Кълна се, че не е истина – мълвеше тя.
– А той защо твърди обратното? – изсъска майка ѝ.
– Ти на кого вярваш – на него или на дъщеря си?
Жената млъкна за момент и след малко рече:
– Ще повярвам на доктора.
Бавно, като в транс, Пери разбра причината зад всички тези звуци по-рано: брат ѝ е излязъл ядосан от спалнята, убеден, че жена му не е девствена.
– Какъв доктор? – попита булката.
Очите ѝ, зачервени и уплашени, се взираха през прозореца към града. Далеч на хоризонта оловносивото небе, с потулена зад облак луна, кървеше в лилави нюанси.
– Само така ще разберем истината – каза майката, стана, хвана дъщеря си за ръката и я дръпна от леглото.
– Мамо, моля те, недей – прошепна булката с глас на невидима буболечка.
Жената не ѝ обърна внимание и нареди:
– Взимайте си палтата!
Мъжът ѝ кимна по-скоро по навик, отколкото поради единомислие.
Пери усети как кръвта нахлува в главата ѝ и се втурна към родителите си.
– Баба, спри ги! Отиват в болницата!
В памучната си пижама Менсур приличаше на театрален герой, който е забравил репликите си. Той гледаше дъщеря си, после булката и майка ѝ със същата онази безпомощност отпреди години, когато полицията нахлу в дома им.
– Успокойте се – продума той. – Няма нужда да забъркваме разни непознати, нали сме вече едно семейство...
Майката на булката размаха ядосано ръка.
– Ако дъщеря ми е виновна, аз сама ще я накажа. Но ако синът ти лъже, Аллах ми е свидетел, ще го накарам да съжалява!
– Не бива с лошо – опита да я убеди Менсур.
– Да правят каквото искат – обади се Хакан и издуха дима от цигарата. – Aз също искам да знам истината. Да видим за каква жена съм се оженил. Пери зяпна.
– Как може да кажеш такова нещо!
– Ти мълчи! – заяви брат ѝ с равен глас, който не подхождаше на грубите му думи. – Нали ти казах да не се месиш!
След по-малко от половин час седяха на пейка в близката болница. Всички до един без булката.
Споменът за тази нощ щеше да се връща в съзнанието ѝ години наред. Пери така и не забрави напукания таван, който наподобяваше забравен континент, потропващите обувки на сестрата, вонята на дезинфектант, примесена с миризма на кръв и рани, зелената като мъх боя на стените, табелата "Спешно отделени" с липсваща последна буква. Не можеше да се отърси от натрапващата мисъл в главата си, че въпреки сюрреалистичната ситуация тя също може да се окаже в подобно положение, ако я омъжеха за човек, идващ от семейство с подобни традиции. Сърцето ѝ се сви.
Чувала беше ужасни неща за сватбените нощи. Но винаги си е мислела, че се случват на други хора – селяни в отдалечени села и забутани градчета със закостенели обичаи. Нейното семейство не би отишло в някаква жалка болница, за да види резултата от преглед за девственост. Още от малка родителите ѝ се отнасяха към нея като равна на братята ѝ, ако не и повече. Тя беше ценена, глезена, обичана и от баща си, и от майка си. И все пак тя израсна в консервативна махала – зад всяко дантелено перде имаше скрити очи, които гледаха и съдеха. Пери беше винаги нащрек да не престъпи границите на благоприличието – внимаваше какво ще облече, как ще седне и кога ще се прибере. През последната година в гимназията повечето ѝ съученици бяха обзети от дух на непокорство и неотстъпчивост. Тя успя да устои и запази високите си морални устои. Връстниците ѝ разчупваха табута и сърца с нестихващ плам, докато тя водеше съвсем спокоен живот. Но по-късно стана така, че се влюби, и кратката, но и смела любов разби добре пазените граници. Родителите ѝ така и не узнаха, че стигна до края с гаджето си левичар. Сега си даваше сметка колко крехко е положението ѝ на "любима дъщеря". Що за лицемерие беше това – седеше в болницата и чакаше резултата от прегледа за девственост на булката, а самата тя не беше девствена.
– Защо толкова се бави? Проблем ли има? – нетърпеливо попита бащата на булката, стана и отново седна.
– Разбира се, че няма – сряза го жена му.
Тя беше толкова ядосана, че дежурната сестра я помоли два пъти да говори по-тихо.
Мина час, или поне така им се стори. Най-сетне се появи лекарката – косата ѝ беше вързана, сивите ѝ очи проблясваха зад очилата. Погледна ги с нескрито презрение. Очевидно беше, че ненавижда онова, което е направила, но още повече ненавижда хората, които я бяха накарали да го направа
– След като толкова много държите да знаете, тя е девствена – заяви лекарката. – Някои момичета се раждат без химен, при други хименът се разтяга по време на секс или от физическа активност, но така и не прокървява.