Съвсем умишлено използваше медицински термини, за да ги смути и унижи. Така им отмъщаваше заради ужаса, на който бяха подложили булката.
– Вие съсипахте психиката на тази млада жена. Ако държите на нея, моят съвет е да я заведете на психотерапевт. А сега си тръгвайте. Имаме пациенти с истински проблеми. Такива като вас ни губят времето.
Лекарката се обърна и си тръгна. Цяла минута никой не продума. Майката на булката наруши мълчанието.
– Аллах е велик! – извика тя. – Искаха да опетнят дъщеря ми. Но Господ, моят Господ ги зашлеви и каза: "Как смеете да очерняте девица! Как смеете да прекършвате розова пъпка!"
С периферното си зрение Пери видя как баща ѝ сведе глава, погледът му беше втренчен в циментовия под, сякаш искаше да го погълне.
– Вашият син не е могъл да си свърши работата! Какво е виновна дъщеря ми, че не го бива като мъж, а? Него трябваше да заведете в болница, не нея!
– Успокой се, жено – промърмори мъжът ѝ, притеснен и несигурен, че това е правилният подход.
Забележката му още повече я вбеси.
– Защо да им спестя този срам? Защо, кажи!
Булката излезе от кабинета. Вървеше бавно, с отмерени стъпки. Майка ѝ се втурна към нея и заудря бедра с ръце, сякаш жалееше покойник.
– Розичката ми, пъпчицата ми, какво ти направиха, какво! Дано се удавят до един в калта, в която искаха да ни натопят!
С вирната брадичка булката подмина майка си, баща си и Налбантоглу, не погледна мъжа си, чийто крак така трепереше, че чак пейката се тресеше, и се запъти към изхода. Пери забеляза дългия маникюр и къносаните ѝ ръце, видя и червеникавите белези по дланите. Тази подробност я разстрои повече от всичко друго, случило се в тази ужасна нощ. Това бяха белези на момиче, забивало нокти, докато я преглеждат дали е девствена.
– Фериде, чакай!
За пръв път Пери произнесе името ѝ. Дотогава се обръщаше към нея с "тя" или "ти" или просто "булката".
Фериде намали ход, но не спря и не се обърна, докато излизаше през автоматичните врати на болницата, следвана от родителите си.
Пери усети как в гърдите ѝ се надига гняв към брат ѝ, чийто егоизъм и неувереност го бяха докарали дотук, към родителите ѝ, които не се възпротивиха на този унизителен преглед, към многовековната традиция, която търсеше достойнството на жената между краката и, но най-много се вбеси на себе си. Можеше да направи нещо и да помогне на Фериде, но не го направи. Винаги ставаше така. В моменти на стрес, когато трябваше да действа, да положи усилия и предприеме нещо, тя изпадаше в летаргия, сякаш побутвана от невидима ръка, и наблюдаваше света около себе си, който избледняваше и се размиваше в неясни очертания, а чувствата ѝ угасваха едно по едно като електрически крушки.
Налбантоглу се върнаха вкъщи сами в наетия за сватбата ван. Хакан караше, Менсур седеше отзад и гледаше през прозореца, а Пери се настани до майка си и попита:
– Какво ще стане сега?
– Нищо, иншаллах! – отвърна Селма – Ще купим сладки, бонбони, коприни и бижута... и ще се извиним. Ще се постараем да оправим нещата, макар че идеята да отидем в болницата не беше наша, а тяхна.
Пери помисли и попита:
– И как ще просъществува този брак след всичко това?
Майка ѝ се насили да се усмихне. Сенките от уличната лампа разделиха лицето ѝ на две половини – едната осветена, а другата в сянка.
– Повярвай ми, Периджим, много бракове са минавали през далеч по-лоши неща. Всичко ще бъде наред, иншаллах.
Пери гледаше майка си и като че ли за пръв път, наистина за пръв път в живота си, я видя. В този миг осъзна, че бракът на родителите ѝ вероятно не беше онова, което изглеждаше на пръв поглед, и че скъпият ѝ баща може би невинаги е бил джентълменът от нейните представи.
Спомни си за сватбената снимка на родителите си. Тя беше в рамка, но не на стената, а в шкафа. На нея и двамата бяха млади и слаби, не се усмихваха и стояха като вдървени, сякаш зашеметени от онова, което бяха сторили. Зад тях имаше ужасен декор с диви орхидеи и летящи гъски. Върху все още непокритата глава на Селма се мъдреше венец от маргаритки, чиято пластмасова красота беше толкова фалшива, колкото и щастието на младоженците.
По-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно Пери хвана ръката на майка си и нежно я стисна. Даде си сметка, че майка ѝ, която винаги ѝ се е струвала крехка и плачлива, може би крие неподозирана сила. Селма се справяше с душевните терзания по същия начин, по който се справяше с домакинството. Старателно внасяше ред в душата, както почистваше и подреждаше разместените си фигурки.