Водена от някакъв импулс, Пери се възползва от неохранявания вход и влезе в музея. Вече вътре, тя се придвижваше предпазливо, сетивата ѝ бяха нащрек, сякаш очакваше всеки момент червенокосото момче да изникне иззад ъгъла и да я изхвърли. Но от него нямаше и следа. Следвайки табелите ДЕБАТ ГОСПОД скоро тя се озова в голяма претъпкана зала.
Студентите и преподавателите седяха плътно един до друг и не откъсваха очи от четирите фигури на сцената. Една от тях беше на модератора, известен журналист от Би Би Си, който обобщаваше дебата. Пери огледа професорите и се зачуди кой от тях е Азър.
Първият професор беше висок, изпит мъж, с извити надолу интелигентни очи, вече плешив и с прошарена брада, която подръпваше, ако имаше възражения. Носеше сив костюм, розова карирана риза и червени тиранти с метални катарами. Професорът често се усмихваше, но зад усмивката му се долавяше непримиримост. През цялото време не откъсваше поглед от ръцете си, сякаш в тях се криеше загадка, която се надяваше да разреши.
Вторият професор, най-възрастният от тримата, беше с широко и червендалесто лице, оплешивяваща побеляла глава и шкембе, което забравяше да прикрива, когато започнеше оживено да говори. Беше се привел на стола, сякаш кафеникавото сако го стягаше и му причиняваше неудобство. Погледът му беше леко отнесен и на Пери ѝ заприлича на мил дядо, който би се чувствал по-добре с внуците или със студентите си, вместо да седи на подиума и да обсъжда Господ.
Третият седеше встрани от другите, отляво на модератора. Тъмнорусата му коса падаше на красиви вълни над яката, а дължината на открояващия се нос беше на границата между привлекателността и грозотата. Когато поглеждаше към аудиторията с леко отегчена, уморена от живота усмивка, очите му проблясваха като обсидиани зад класическите, черни рогови рамки на очилата. Пери не можеше да прецени дали спокойствието му беше отражение на душа в хармония със себе си, или на добре замаскирано високомерие. Също толкова трудно беше да прецени възрастта му. Лекотата на движенията и изправената стойка подсказваха, че е по-млад от другите, а в жестовете му се долавяше жизненост, която не беше задължително да се свързва с относителната младост. Пери беше сигурна, че това е професорът, на когото се възхищаваше Ширин.
– Вярвам, че ще изразя всеобщото възхищение от дискусията ни и провокативните идеи, които тя породи – отбеляза модераторът.
Той изглеждаше изтощен и облекчен, че дебатът е към края си. Пери имаше чувството, че под лустрото на академичната любезност се таи мъртво вълнение, и се чудеше какво ли се е случило, преди тя да пристигне.
– Време е за въпроси от публиката. Напомням, че трябва да бъдат кратки и ясни. Моля да изчаквате реда си на микрофона и да се представяте.
Като вятър в житна нива през залата премина вълна на въодушевление. Няколко души, най-смелите и дръзките, вдигнаха ръце.
Едно момче се представи кратко и подхвана тирада за дихотомията на доброто и злото, като започна от Древна Гърция и Рим, та чак до Средновековието. Когато стигна до Ренесанса, търпението на присъстващите се изчерпа и модераторът го прекъсна:
– Господине, имате ли някакъв въпрос, или възнамерявате да изнесете проповед по секуларност?
Избухна смях. Студентът се изчерви и предаде микрофона с явна неохота.
След него стана свещеник в черно расо, може би англикански пастор, Пери не можеше да определи разликите. Той сподели, че дебатът му е харесал, но не разбирал твърдението на първия говорител, че религията не допуска свободна дискусия. В историята на християнската църква имало безброй примери за обратното. Семената на много европейски университети, включително и на техния, били посети от теологията. Атеистите имали право на мнение, но не бивало да изкривяват фактите, отбеляза той.
Свещеникът и професорът с брадата, който се оказа въпросният атеист, си размениха кратки реплики. Професорът заяви, че религията е доста далеч от свободната дискусия и от край време е неин враг. Когато Спиноза поставил под съмнение проповедите на равините, той не бил похвален за своя интелект, а бил изгонен от синагогата. Същият тревожен модел повтаряли християнството и ислямът. Накрая добави, че като посветен на науката човек със светски убеждения той не можел да се поддаде на влиянието на религията.
След това микрофона взе елегантна жена на средна възраст. Според нея науката и религията не можели да са в близки отношения и цитира философи и учени – от Изток и Запад, които през цялата история на човечеството били преследвани от религиозните власти. Критиката ѝ беше насочена към втория професор, който освен известен учен се оказа и дълбоко религиозен.