Той не беше толкова убедителен като своя колега атеист, говореше сдържано, със силен ирландски акцент и произнасяше думите бавно, сякаш вкусваше деликатес. Професорът смяташе, че между религията и науката няма конфликт и че те можели да вървят ръка за ръка, ако не гледаме на тях като на олио и вода. Познавал няколко учени, които освен експерти в науката били и дълбоко вярващи християни. Според Дарвин, който не се смятал за атеист, било абсурдно да се съмняваме, че човек може да бъде едновременно ревностен теист и еволюционист. Много учени, възхвалявани като "непоклатими атеисти", се оказвали теисти по душа.
Тъй като нямаше празни столове, Пери се облегна на стената и се загледа в Азър, който слушаше размяната на реплики. Косата му падаше на челото и той слушаше със загадъчно изражение, подпрял длан на брадичката. Това не продължи дълго. Следващият въпрос беше към него.
Една млада жена на първия ред стана, изправи рамене и конската ѝ опашка проблесна на светлината на лампите. Макар да беше с гръб, Пери веднага позна Ширин.
– Професор Азър, като човек със свободен дух аз имам проблем с религията на семейството ми. Не мога да понасям арогантността на така наречените "експерти" и "мислители" или баналните приказки на имами, свещеници и равини, обслужващи определени интереси. Извинете френския ми, но това е абсолютна charade. Когато чета ваши трудове, намирам отговор на гнева си. Красноречието ви при обсъждане на щекотливи теми е повече от убедително. Вие ме научихте как да бъда съпричастна на другите. Когато пишете, имате ли предвид конкретна публика?
Азър наведе глава настрани и на лицето му се появи ласкава и разбираща усмивка. Пери обаче я пропусна, тъй като зърна синята риза на младежа от входа и реши, че я търси. Залепи се за стената, но неговите очи бяха насочени към сцената. Той гледаше с нескрита враждебност и стиснати зъби един от говорителите: Азър.
След като Ширин седна, момчето забърза към подиума, заобикаляйки хората в публиката. Спря до Ширин, надвеси се леко и поиска микрофона. Пери не знаеше какви са отношенията им, но забеляза, че приятелката ѝ се сепна и се дръпна. Момчето грабна микрофона, обърна се към участниците в дебата и извика:
– Имам въпрос към професор Азър!
Лицето на професора помръкна и по начина, по който кимна, стана ясно, че се познават.
– Слушам те, Трой.
– Професоре, в една от по-ранните ви книги, ако не се лъжа "Да разбием дуалността", пишете, че не бихте влезли в спор с атеисти или теисти, но тази вечер правите точно това, освен ако не говоря с клонинг. Какво се промени? Тогава ли сте сгрешили, или грешите сега?
Азър отново се усмихна, но този път усмивката му беше друга – студена и самоуверена.
– Може да ме критикувате само ако ме цитирате правилно. Не съм казал, че никога не бих участвал в дебат с атеисти или теисти. А че... – той повдигна вежди. – Някой да има книгата? Трябва да проверя какво съм казал.
Шегата беше посрещната със смях.
Модераторът му подаде книгата. Азър бързо намери страницата, която търсеше, прокашля се, според Пери доста театрално, и зачете:
"Големият въпрос за съществуването на Бог подтиква към един от най-досадните, непродуктивни и безразсъдни диспути, в които участват иначе умни и интелигентни хора. Много често сме свидетели на това как нито теистите, нито атеистите са готови да напуснат Хегемонията на Сигурността. Привидното им разногласие се върти в кръг от рефрени. Думата "дебат" за подобна словесна битка е напълно неподходяща, тъй като участниците, макар и с различни убеждения, са с безкомпромисни становища. Там, където няма възможност за промяна, няма място за истински диалог."
Азър вдигна глава и огледа публиката, преди да затвори книгата.
– Участието в отворен дебат е като влюбването – той говореше спокойно, с много красноречиви и непринудени жестове. – Когато приключва, вече си друг човек. Следователно, приятели, ако не желаете да се промените, не навлизайте във философски спорове. Ето това съм искал и искам да кажа.
Последваха ръкопляскания и модераторът взе думата.
– Съжалявам, но нямаме време. Последен въпрос, моля!
Един възрастен мъж се възползва от поканата и взе микрофона.
– Бих искал да попитам уважаемите учени дали имат любимо стихотворение, посветено на Бог, без значение дали вярват в него, или не.