– Обичам те – пошепна тя и Дениз отвърна след миг колебание:
– И аз те обичам. Как е ръката?
– Добре – Пери погледна бинта със засъхнала по ръбовете кръв. – До утре ще ми мине.
– Повече не прави така – рече Дениз, сякаш тя беше загрижената майка, а Пери беше непослушната дъщеря. После се обърна към масата и весело каза: – Приятна вечер! И да не пушите! Вредно е за здравето!
– Приятна вечер и на теб – отвърнаха гостите в хор.
– Ех, младост! – въздъхна домакинята. – Да можех да върна времето! Шейсет било новото четирийсет? Лъжа и измама.
– Говори за себе си – заяви мъжът ѝ. – Aз съм все още младеж! Внимавай да не се разведа и да си намеря млада манекенка!
Журналистът се покашля саркастично и подхвана:
– Ранното стареене е типично за Изтока. Вижте западняците! Сбръчкани и побелели, но не спират да пътуват. Да им се чудиш на всичките тези стари американци, които се тълпят в "Света София" и подскачат по камъните на Ефес. Побелелите пантери – нали така се бяха кръстили? А да сте видели седемдесетгодишни туристи от Близкия изток? Никога. Турци, араби, иранци, пакистанци... Идеите ни за света са велики, само дето не сме видели света!
Архитектът националист се намръщи.
Домакинята прочете набързо някакво съобщение на телефона си и възкликна:
– Най-сетне! Ясновидецът пристига след десет минути!
– Чудесно – зарадва се пиарката. – Имаме толкова много въпроси. Децата си тръгнаха, чашите ни са пълни, значи може да говорим, за каквото си искаме. Така ми се иска да разгадая някои тайни!
Тя намигна на Пери, но Пери не ѝ отвърна.
Колоритната чужденка
Оксфорд, 2001 г.
Пери никога не беше работила и не знаеше как да търси работа. Трябваше да се съобрази с голямата си заетост и със студентската виза, която ѝ разрешаваше само определен брой работни часове. Обърна се към изпълнената с ентусиазъм Ширин. Тя имаше мнение за всичко – дори за нещата, които не знаеше.
– Сигурно имаш автобиография, в която пише какво си работила.
– Но аз никога не съм работила.
– Ами измисли нещо! Кой ще седне да проверява дали си била сервитьорка в някоя пицария в Истанбул?
– Искаш да излъжа?
– О, ще ме убиеш с тази семантика! Така казано, звучи ужасно. Използвай въображението си, това казвам. Просто ще гримираш автобиографията си – и готово. Не ми казвай, че си против грима!
Двете впериха очи една в друга – Ширин беше цялата изрисувана, а на лицето на Пери нямаше капка козметика.
– Aз ще ти помогна – предложи Ширин.
На другата сутрин Пери намери под вратата си плик със съчинена от Ширин автобиография. Веднага почука на вратата ѝ и щом чу сънливото "да" на приятелката си, се втурна в стаята с автобиографията в ръка.
– Какво си написала? Aз не съм работила такива неща!
Ширин не измъкна глава изпод възглавницата, откъдето се чу приглушеният ѝ глас.
– Знаех си аз, няма благодарност за стореното добро.
– Оценявам помощта ти, но тук пише, че съм била барманка в известен бар в Истанбул, докато не изгорял в преднамерен пожар, и че съм била библиотекарка в хранилище с ръкописи за османските шутове и евнуси! Върхът на всичко е частният аквариум с октопод, за който съм се грижела!
Ширин седна в леглото в сатенена пижама с цвят на сьомга, свали маската за очи и се засмя.
– Май съм прекалила с октопода!
– Да беше само той! Мислиш ли, че всичко това ще ми помогне да си намеря почасова работа?
– Едва ли. Но пък ще се превърнеш в любопитно явление. Образованите англичани си падат по мултикултурализма. Без да се увличат, разбира се. На хора като теб и мен е позволено да са малко... ексцентрични. Така сме по-забавни. Ако чужденците не внесат малко колорит – и вкусна храна, кой би ги искал в Англия!
Пери мълчеше.
– Какво според теб знаят повечето англичани за Турция? Мислят си, че турците плуват с делфини, ядат калмари или носят бурки и възпяват исляма.
Пери премигна и галерия от картини нахлу в главата ѝ.
– Представите им са два вида – слънчев вариант и мрачен вариант. Първият е с пясъчни плажове, типично за Изтока гостоприемство, ей такива глупости, вторият е с ислямски фундаментализъм, полицейска бруталност и "Среднощен експрес". Ако искат да са любезни с теб, ползват първия, но ако искат да те предизвикат, прибягват до втория. И най-начетените не са имунизирани срещу клишетата – Ширин стана и изми лицето си. – Може да не ти харесва, сестро, но това е жестоката истина. Трябва да се противопоставяш на стереотипите.