– Предполагам, че имаш предвид Архангеловия семестър през есента. Местата вече са попълнени, но има списък с чакащи.
Пери не очакваше такъв отговор. Сега, след като разбра, че курсът е недостижим, изпита непреодолимо желание да се запише. Азър забеляза разочарованието ѝ и добави:
– Очаквам един студент да отпадне и може би скоро ще се отвори място.
Пери се зарадва, но и изпита неудобство, тъй като сигурно ставаше дума за Трой.
– Онова момче, което... – подхвана тя.
– Да, той. Доста гневен и агресивен младеж. Гневните и агресивните не могат да изучават Бог.
Помежду им легна тишина като бавно разстлан свитък. Азър не отместваше поглед от Пери.
– А теб защо те интересува този предмет?
– В моето семейство религията е спорна тема. Баща ми...
– Родителите ти не са тук. Aз питам теб.
– Никога не съм била наясно с религията. Но ми е любопитно да науча повече, за да си отговоря на много въпроси.
– Любопитството е свято. Несигурността е благословия – каза Азър, повтаряйки казаното от него на дебата. – Колкото до изясняването на мислите ти, аз съм последният човек в Оксфорд, който може да ти помогне.
От градината се чу чуруликане ѝ Пери се запита дали не е щиглецът, който, макар и навън, в изпълнения с опасности и жестокости свят, беше радостен, че е у дома. Азър се пресегна и взе стихосбирката ѝ.
– Аха! Гледай ти! Старо издание на "Рубаят"!
Преди да реагира, той отвори книгата и се зачете в листа с автобиографията ѝ.
– Това е само... – запъна се Пери.
– Гледай ти! Грижила си се за октопод? – възкликна учудено професорът.
Тя замръзна, а Азър добави:
– Октоподите са мистериозни създания. И са доста умни. Две трети от невроните им са в пипалата, но ти сигурно го знаеш.
Пери нямаше друг избор, освен да се съгласи.
– Възможно ли е октоподът да мисли с пипалата си? – продължи той. За радост на Пери, професорът не очакваше отговор. – Хората вярват, че колкото по-голям е мозъкът на едно животно, толкова по-умно е то. Отъждествяването на ума с размера на мозъка е абсолютен сексизъм! Както е известно, мъжкият мозък е по-голям от женския. Но не щеш ли, изведнъж се появява октоподът с шестте си ръце – пипалата му не са осем, а шест, тъй като има два крака, и разбива всички теории. Дали следващата стъпка в еволюцията е не големият, стар централизиран мозък, а сложна мрежа от много мозъци?
Пери го слушаше с вълнение и голям интерес.
– Октоподът става все по-умен с възрастта и ако живееше по-дълго, той сигурно щеше да е най-умното създание на света. Но пък Аристотел, най-великият сред философите, смятал, че октоподите са глупави. И какво говори това за Аристотел?
Пери имаше чувството, че разговорът всъщност не е толкова за Аристотел и мекотелото, колкото за нея и Азър.
– Аристотел е грешал или е имал предразсъдъци – отговори тя. – Гледал е на октопода като на безинтересна твар, мислел е, че знае за него всичко, което би могло да се научи. И затова не е забелязал, че е съвкупност от удивителни неща.
Професорът се усмихна.
– Така е... Пери – прочете той името в резюмето. – И също като октопода Бог е енигма, която подканва към проучване.
– Различно е. На нас не ни се налага да вярваме в октоподите. Знаем, че ги има, нали? А за Бог не сме сигурни.
Азър свъси вежди.
– Моите лекции нямат общо с вярата. Ние търсим познанието.
Той говореше замислено и неспокойно, но тонът му беше категоричен. Пери допускаше, че професорът разговаря така и със себе си, докато работи късно нощем или се разхожда в потъналите в роса утрини.
– Курсът за Бог е среща на търсещи умове. Произходът ни е различен, ала всички имаме нещо общо. Духът на любознателността! Изисква се доста четене и проучване. Без значение дали си вярващ или не. Моите студенти имат само един грях: мързелът.
– А... какво включва учебната програма? – осмели се да попита Пери.
– О, свещената програма! – гръмогласно заяви Азър. – Академичността мрази импровизациите и щеш – не щеш, студентите трябва да са уведомявани поне месец предварително за онова, което ще се изучава, та да го прочетат. Иначе настъпва паника! – той извади един лист от чекмеджето на бюрото, сложи го в "Рубаят" и ѝ подаде книгата, но задържа автобиографията. – Ето, щом толкова държиш.
– Благодаря – каза Пери, макар да подозираше, че програмата отговаря на действителността също толкова, колкото и написаната от Ширин автобиография.
– Преди да си тръгнеш... – поде отново Азър. – Ти спомена, че си несигурна, че си любопитна и склонна да усложняваш нещата, нали? Н. Д. У. – трите най-важни предпоставки за откровено изучаване на възможния Бог.