Трябва да се обадя на Ширин, реши Пери. Толкова много искаше да чуе уверения глас на приятелката си, че спря на първия уличен автомат, звънна и за нейна радост Ширин вдигна на мига.
– Пери! Шибан свят! Или живеем в интересно време, а?
– Какъв ужас! Не знам какво да мисля.
– Невинни жертви заради откачените копелета, които вярват, че ще отидат в рая, ако убиват в името на Бог! – викаше Ширин. – Ще стане и по-лошо. Сега всички мюсюлмани ще бъдат очернени. Още повече невинни ще станат жертва и от двете страни.
Пери се загледа в залепената под слушалката дъвка – това също беше проява на злоба, макар и малка.
– Ширин, това е отвратително! Чудовищно и толкова страшно. Как може човек да направи такова нещо?
– Тепърва ще го обсъждат. Месеци, дори години. Журналисти, експерти и учени... Но всъщност няма нищо за обсъждане. Религията подклажда нетолерантност, а това води до омраза и насилие. Край на историята.
– Не е честно! Има толкова много вярващи, които не биха наранили никого. Не религията, а злото е виновно!
– Мишле, няма да споря с теб, тъй като този път съм толкова объркана, колкото си и ти. Трябва да говоря с Азър, иначе ще откача.
Нещо като че ли прободе Пери и тя попита:
– Но семестърът още не е започнал, къде ще го видиш?
– Кой го е грижа?! Заминавам за Оксфорд още утре. Знам, че той е там. Презавери си билета и ела с мен.
– Ще се опитам.
Пери не ѝ обясни, че е невъзможно да смени билета си в последната минута, пък и щеше да струва твърде скъпо.
Когато се прибра, завари майка си и баща си да гледат повтарящите се кадри също толкова слисани, колкото беше и тя.
– Фанатиците превзеха света – заяви Менсур.
Днес беше започнал да пие по-рано от обикновено и по вида му личеше, че вече е обърнал няколко чаши. За пръв път изрази колебание за следването на Пери.
– Май не трябваше да те изпращаме в чужбина. Вече никъде няма сигурно място. Никога не съм си мислил, че ще го кажа, но може би западът стана по-опасен от Изтока.
– Изток или запад, няма никакво значение. Никой не може да избяга от късмета си – подхвана Селма. – Ако Аллах е сложил знак на челото ти с невидимо мастило, няма значение дали си тук, или в Китай. Смъртта ще дойде и ще те намери.
Менсур грабна химикалката, с която решаваше кръстословици, и написа на челото си разкривено 100.
– Какво е това? – учуди се Селма.
– Променям съдбата си! Ще живея до сто!
Пери не дочака отговора на майка си. Не ѝ се слушаха родителските разправии. Самотата я сграбчи и тя се затвори в стаята си с господодневника в ръка. Искаше да напише нещо умно и смислено, но не можеше. Не и днес. Измъчваха я толкова много въпроси за религията, вярата и Бог. Tози Бог, който позволяваше такива ужасни злодеяния и въпреки това очакваше покорство. Гледаше листа и потъваше в неговата празна белота. Какво ли щеше да каже Азър на Ширин... Как искаше да се промъкне в кабинета като щиглец и да ги послуша. Тя също имаше въпроси към професора. Ширин май беше права, когато настоя да се запише в курса за Бог – не толкова да открие нови истини за Всевишния, колкото да осмисли собствените си нестихващи съмнения.
После направи нещо, което никога и на никого не каза: помоли се за жертвите на Кулите близнаци, за семействата и близките им. Преди да завърши молитвата, добави и желанието си да бъде приета в курса на Азър, за да може да научи повече за Него с надеждата да проумее хаоса във и извън себе си.
Кръгът
Оксфорд, 2001 г.
Първата седмица на новия семестър, в един ранен следобед, с притихнало като селска бара небе, Пери се запъти към първия семинар по "Навлизане в съзнанието на Бог/ Бог на съзнанието". Само преди няколко дни в преградката си за писма в "Портърс Лодж" намери плик с набързо написана бележка от самия Азър.
Уважаема госпожце Налбантоглу,
Ако все още сеинтересувате от моя курс, той
започва следващия четвъртък точно в 14 ч!
Aко имате нужда, донесете си кехлибар –
но забравете за извиненията.
Октоподът чака.