Гроздето оказа голямо влияние върху Селма. Тя спря да се ръкува с мъже и стоеше права в автобуса, ако преди нея на мястото беше седял мъж – та дори да беше станал, за да ѝ го отстъпи. Не носеше никаб като някои от най-близките си приятелки, но винаги беше със забрадка. Спря да харесва поп музика и започна да я определя като упадъчна и с лошо влияние. Забрани да купуват и ядат всякакъв вид бонбони, снакс, сладолед, чипс, шоколадови изделия и дори храни с етикет халал, тъй като Гроздето споменал, че може да съдържат желатин, който пък може да съдържа колаген, а той от своя страна – свинско. Селма се ужасяваше от досега, с какъвто и да е свински екстракт и вместо шампоан ползваше чист маслинов сапун, почистваше зъбите си с мисвак, а вместо свещи палеше топка масло с фитил. Отказваше да носи вносни обувки и съветваше всички да правят като нея, тъй като не се знаело дали използваното лепило не е направено от свински кокали. Сандалите бяха сигурна работа. И така, за смях на съучениците си, Пери ходеше години наред със сандали от камилска кожа и дебели чорапи от козя вълна.
В компанията на съмишленици Селма организираше излети до плажовете на и около Истанбул, за да убеждава жените по бикини да побързат да се разкаят, докато не станело късно да спасят душите си. "Всеки милиметър гола плът ще гори в ада." Раздаваха листовки с много правописни и граматически грешки, с изобилие на удивителни и липса на запетайки. Повтаряха безспир как Аллах не иска да вижда полуголите дъщери на Ева на публични места Нощем вятърът носеше разкъсаните мръсни листовки по опустелите плажове, а думите "прелюбодейство", "светотатство" и "вечно проклятие" се въргаляха в пясъка като сухи водорасли.
Общителната Селма стана още по-приказлива и убедителна в желанието си да привлече повече хора – и най-вече съпруга си – към лоното на праведните. Менсур обаче нямаше никакво намерение да се променя и домът на Налбантоглу беше разделен на нейна и негова територия: Дар ал-Ислам и Дар ал-харп, или зона на подчинение и зона на война.
Религията се стовари в живота им като метеор и зейналата пропаст раздели семейството на два воюващи лагера.
По-малкият син Хакан беше дълбоко религиозен, краен националист. Той застана на страната на майка си. По-големият – Умут, се опитваше да потуши конфликта и известно време запази неутралитет, макар от думите и постъпките му да личеше, че е с леви убеждения. Когато най-накрая се обяви за левичар, се оказа, че е убеден марксист.
Пери беше в неудобната ситуация между чука и наковалнята – майка ѝ и баща ѝ се бореха да я привлекат на своя страна и съревнованието на възгледите нямаше край. Момичето се вцепеняваше от мисълта, че трябва да направи окончателен избор между безкомпромисната набожност на майка си и безкомпромисния материализъм на баща си. Пери беше от хората, които се стараеха да не засегнат никого. Заобиколена от непримирими воини и безкрайни битки, тя се принуди да се държи мило, любезно и със самоналожено покорство. Никой не се досети как успя да потуши огъня в себе си и го превърна в пепел.
Бездната между родителите ѝ личеше най-много в хола. Над телевизора имаше два рафта с книги. На единия бяха книгите на баща ѝ – "Ататюрк: възраждането на нацията" от лорд Кинрос, "Великата реч" от самия Ататюрк, "Нещата, които не знаех, че обичам" от Назъм Хикмет, "Престъпление и наказание" от Достоевски. Доктор Живаго" от Борис Пастернак, сборник спомени на генерали и войници от Първата световна война и едно старо издание с разръфани от четене корици на "Рубаят" от Омар Хаям.
Вторият рафт беше съвършено друг свят. Години наред на него се мъдреха малки и големи разноцветни порцеланови кончета – понита, жребци и кобили със златни гриви и дъгообразни опашки подскачаха, галопираха и пасяха. Но те постепенно бяха изместени от книгите: "Хадитите", съставителство на Ал-Бухари, "Дисциплиниране на душата" от Ал-Газали, "Стъпка по стъпка – ръководство за молитви и молби в исляма", "Истории на пророци", "Наръчник на добрата съпруга мюсюлманка", "Добродетелите на търпението и благодарността", "Ислямско тълкуване на сънищата". Десният ъгъл беше запазен за двете книги на Юзюмбаз ефенди: "Значимостта на непорочността в аморалния свят" и "Шейтанът шепне в ухото ти". Всяка нова книга избутваше кончетата към края на рафта като към ръб на опасна скала.