До въпросния четвъртък Пери тичаше от лекция на лекция, работеше по няколко часа в книжарницата и не ѝ оставаше време да разсъждава за онова, което ѝ предстоеше. Вълнението я завладя, докато вървеше към семинара с притисната до гърдите тетрадка.
Когато влезе в стаята, Пери мислено преброи студентите. Бяха девет – четири момчета и пет момичета. За нейно учудване, сред тях беше Мона, също изненадана да я види.
Пери си отдъхна, когато забеляза, че и другите бяха притеснени. Студентите седяха на разстояние един от друг и се усмихваха неловко. Някои бяха потънали в мисли, други разговаряха тихо или четяха сигурно за стотен път описанието на курса. Едно от момчетата беше положило глава на тефтера си и спеше.
Пери се настани на стола до прозореца и се загледа в разперените клони на дъба в градината, в съхнещите му, но блещукащи рубинено златисти листа. Може би имаше време да изтича до тоалетната, но се страхуваше да не закъснее и стоеше като залепена за стола. Небето се заоблачи и макар да беше ранен следобед, стана мрачно като по здрач.
Азър се появи точно в два. Носеше куп папки, кутия с цветни моливи и пясъчен часовник. Морскосиньото му кадифено сако беше с кожени кръпки на лактите, бялата риза беше идеално изгладена, но вратовръзката висеше, сякаш не е имал търпение да я върже. Косата му беше разрошена – или от многократно прокарвани пръсти, или от силен вятър.
Той остави всичко на бюрото, сложи часовника на висока поставка и го обърна. Песъчинките се заизнизваха една подир друга като поклонници на дълъг път. Висок и слаб, професорът се изправи пред бялата дъска и каза с бодър глас, който разбуди летаргията.
– Здравейте! Шалом алейхем! Саламун алейкум! Мир вам! Намасте! Джей Джинендра! Cam Нам! Cam Сри Акаал! Ако случайно се питате, поздравите нямаха конкретен порядък, предпочитания или предимство.
– Алоха! – обади се някой.
Дочуха се поздрави и на други езици, както и смях.
– Браво! – каза Азър и потри ръце. – Радвам се, че сте изпълнени с неприкрито самочувствие. Това е обещаващо или... предрича провал. Ще видим кое от двете.
Зад очилата с черни рогови рамки очите му блестяха като полирани морски стъкълца. Гласът му кънтеше въодушевено, все едно беше завърнал се от далечни земи изследовател, който споделяше преживяното с приятели. Професорът поздрави всички за тяхната любознателност и хуцпа да се запишат и добави с намигане, че се надява да имат издръжливостта да завършат курса. Поради непринудеността и бързината, с които говореше, беше трудно да се прецени дали се шегува, или не.
– Както вероятно сте забелязали, групата е от единайсет студенти. Ако бяхте десет, щеше да е идеално, но идеалното е досадно. Така... Виждам, че седите на разстояние един от друг, сякаш се боите да не хванете грип. Дами и господа, бихте ли станали?
Студентите се спогледаха и станаха.
– Много сте послушни! Казват, че послушанието е най-голямата добродетел в очите на Господ. Сега ще седнем в кръг, защото така най-добре ще разговаряме за Него.
Азър обясни, че различните предмети изискват различно подреждане на столовете. На политологията подхождал безпорядък, на социологията – равнобедрен триъгълник, на статистиката – правоъгълник, на международните отношения – паралелограм. Бог трябва да се обсъжда в кръг, защото така всички са на еднакво разстояние от центъра и се гледат в очите.
– Отсега нататък всяка седмица, когато влизам тук, очаквам да ви намеря седнали в кръг.
Последва стържене на столове и суетене. Отне им няколко минути, а формата, в която наредиха столовете, приличаше по-скоро на изстискан лимон. Професор Азър не беше особено доволен, но им благодари за усилията. Помоли ги да се представят с няколко изречения, откъде идват и най-вече защо се интересуват от Бог, след като има "далеч по-забавни неща за младите хора".
Първа беше Мона, която сподели тревогата си за отношението на запада към исляма след трагедията 9/11. Като подбираше думите си, тя подчерта, че се гордее с това, че е млада мюсюлманка, че обича религията си от душа и сърце, но ѝ е трудно да се справя с предразсъдъците, с които се сблъсква всеки ден.
– Хора, които не знаят нищо за исляма, правят ужасни обобщения за моята религия, за моя Пророк и вярата ми. А и за... шала на главата ми.
След това добави, че искала да участва в откровена дискусия за същността на Всевишния, тъй като всички били негови създания, а това, че са различни, не било случайно.
– Уважавам различията и очаквам взаимно уважение.
Младежът до Мона се изкашля и изправи гръб. Казваше се Eд. Беше израснал в семейство на учени и подхождаше към Бог с "обективна предпазливост и интелектуална необвързаност". Той вярваше, че религията и науката могат да съжителстват или обратното, но че човек трябва да отсее ирационалното в религията, което не било малко.