Дойде ред на момиче с толкова къдрава коса, че поклатеше ли глава, масурите ѝ не спираха да подскачат на всички страни.
– Казвам се Кимбър и имам дълъг отговор и къс отговор.
– Да чуем дългия – каза професор Азър.
Баща ѝ бил свещеник в Църквата на Исус Христос на светиите от последния ден. Семейството и приятелите ѝ били мормони. Интересувала се от курса, тъй като Бог давал смисъл на живота ѝ и искала да разшири познанията си за него. Младите хора гледали само да ходят по срещи, да учат и да намерят добре платена работа. А в живота имало и друго.
– Всеки от нас е дошъл на този свят със своя мисия. Aз все още търся моята.
– А какъв е краткият отговор? – настоя Азър.
Кимбър се засмя.
– Басирах се с приятелката ми. Тя каза, че вие сте най-страшният професор в оценяването на есета. Aз винаги съм била отличничка. Още от детската градина. И затова реших да се изправя срещу предизвикателството на есетата.
Азър се усмихна.
– "Истината е такава рядкост. Удоволствие е да я изречеш"
– Емили Дикинсън – прошепна Пери, като затули уста с ръката си.
– Следващият! – каза професорът.
Адам беше с топчест нос, с трапчинка на брадичката и извити вежди, които му придаваха вид на човек, който не спира да се изумява от света. От англиканско семейство, той не ходел на служби, тъй като вярвал, че Бог е Любов, и го обича такъв, какъвто е.
– Aз вярвам в принципа "Живей, Обичай и Учи". Всичките с главна буква.
– Мой ред ли е? – обади се момичето до Адам. – Казвам се Елизабет. Родена съм и съм израснала в Оксфордшър и не съм пътувала надалеч. Семейството ми се гордее с квакерския си произход. Aз нямам проблем с Бог, а с мъжкия род: Той – Господ.
Елизабет обясни, че хората са загубили връзка с природата и Земята като богиня, феминизмът бил потискан през вековете. Цената била платена с войни, кръвопролития и насилие. Предпочитала старите религии – шаманизъм, уика, тибетски будизъм.
– Всичко, което ни помага да се свържем отново с Майката Земя!
За финал призова всички да спрат да мислят за Господ като Той, а като Тя.
Останаха Пери и момчето до нея. Тя махна с ръка към него, за да му даде предимство, но той ѝ отвърна със същия жест и тя заговори:
– Добре, казвам се Пери и...
– Браво за Емили Дикинсън – прекъсна я Азър.
Тя усети, че се изчервява, защото не мислеше, че професорът я е чул.
– От Истанбул съм и... – забрави мисълта си и млъкна. Стори ѝ се глупаво, че не каза нещо по-съществено като другите студенти, ами съобщи само откъде е. – Aз... не съм... сигурна защо съм тук...
– Ами тогава отпиши се – предизвикателно заяви Кевин. – Без теб ще станем десет. Идеалната бройка!
Студентите се засмяха. Пери сведе очи. Как можа да се обърка още в началото, докато другите, макар и толкова различни, се представиха без никакви затруднения!
Бруно, последният в групата, побърза да вземе думата и обяви, че не е марксист, но по темата за религията бил на страната на Маркс и на някогашния албански лидер Енвер Ходжа, чиито идеи били забележителни.
– Млади човече, когато цитираме други хора, особено философи и поети, трябва да го правим точно. Маркс казва така: Религията е въздишката на потиснатото създание, душата на един безсърдечен свят, както и духът на бездуховни състояния. Тя е опиумът на народа,
– Точно. Това казвам и аз – кимна Бруно, като почти не успя да прикрие раздразнението си, че го бяха прекъснали по темата, която го вълнуваше.
Той вирна брадичка, сякаш се готвеше за атака, и подчерта, че ако Мона е апелирала за откровена дискусия, той щял да бъде откровен до безцеремонност. Може думите му да не били по вкуса на някои, но вярвал, че в този курс свободният дебат е високо ценен. Имал проблем с исляма, както и с всички монотеистични религии, но християнството и юдаизмът били реформирани, а ислямът – не.
Тази религия третирала жените по недопустим начин и ако той бил по произход мюсюлманка, щял тутакси да се откаже от ислямската вяра. За да се приспособи към съвременния свят, ислямът трябвало изцяло да се промени, но това било невъзможно, тъй като свещената книга и хадитите били безусловни и недосегаеми.
– Въпросът е как може да подобрим тази религия, след като промяната е забранена?
Мона го изгледа смразяващо и попита:
– А кой казва, че искам ти да промениш религията ми?
– Чудесно! Благодаря на всички за успешното начало – намеси се Азър. – Радвам се, че изразихте идеите си така красноречиво. И след като чухме какво мислите за религиите си, но не и за Бог, който е предметът на нашите дебати, време е да ви запозная с точното описание на моите лекции.