Професорът вървеше в кръга и говореше уверено и въодушевено.
– Ние няма да обсъждаме исляма, християнството, юдаизма или индуизма. Ще ги споменаваме дотолкова, доколкото го изисква основната тема. Ще се съсредоточим върху научното изследване на същността на Бог. Личните ви убеждения не бива да пречат на дебата. Когато усетите, че емоциите надделяват, спомнете си за Ръсел, който казва, че степента на емоциите е противоположна на познанието на фактите. Ясно, нали? – попита Азър, докато слънцето потъваше зад един голям облак и светлината в стаята помръкна.
– Да – отвърнаха студентите оживено и в хор.
Минаха няколко секунди и се чу:
– Не.
Беше Пери.
– Моля? – учуди се професорът.
– Извинете, но... не мисля, че е погрешно да откликваме на емоциите си. Хора сме и следователно се водим повече от емоциите, отколкото от разума. Защо да ги омаловажаваме?
Тя погледна професора, макар да се боеше да види изражението му. Той изглеждаше спокоен и дори впечатлен от възражението ѝ.
– Поздравления за момичето от Истанбул! Продължавай в този дух.
Азър се обърна към всички и ги предупреди, че ако в края на следването в Оксфорд те говорят, мислят и пишат по същия начин, по който са го правили през първата година, значи са загубили времето си и са пропилели парите на родителите си. Със същия успех можели да се върнат вкъщи още сега.
– Бъдете готови за промяна. Само скалите не се променят. Всъщност и те се променят.
Професорът добави, че учат в най-стария университет в англоговорещия свят, който е не само център на академични научноизследователски проучвания, а и средище на теологически дебати и религиозни диспути.
– Имате късмет! Попаднали сте на точното място да говорите за Бог!
Като че ли с всяка произнесена дума Азър се променяше. Обичайното му сдържано изражение се оживи. Тонът му вече не беше внимателен и сдържан, а примесен с резки стоманени нотки, които бяха овладени, но не и незабелязани. Пери го оприличи на истанбулска улична котка, но не от кротките, често сритвани и наплашени животинки, а от онези, независимите, които се катереха по най-високите огради и крачеха важно-важно, оглеждайки махалата, все едно бяха нейни господари.
– Имам един въпрос. Ако някой от бронзовата епоха поиска от вас да опишете Бог, какво бихте му казали?
– Бог е милостив – веднага рече Мона.
– Самодостатъчен – каза Ави.
– Не Той, а Тя! – поправи го Елизабет.
– Нито Той, нито Тя – възрази Кевин. – Всичко е лъжа и измама.
Професор Азър се намръщи.
– Браво! Всички се сгромолясахте на теста!
– Защо? – попита Бруно.
– Защото нямате общ език с косматия си прародител. – Професорът подаде куп листове и кутия с цветни моливи на Оливия, и я помоли да ги раздаде.
– Забравете за думите! Обяснете с рисунка.
– Да не сме деца, че ще рисуваме? – зачуди се Бруно.
– Нямаше да е лошо да сте деца. Тогава щяхте да имате по-голямо въображение и по-голям усет към сложните въпроси.
Мона вдигна ръка.
– Господине, ислямът забранява идолите. Ние вярваме, че той е недостижим за възприятията ни.
– Тогава нарисувай това, което ми каза.
Изминаха десетина минути в умуване, въздишане, ставане и сядане, но накрая рисунките бяха готови. Вселената – звезди, галактики, метеори. Скупчени бели облаци, пронизани от светкавица. Исус Христос с разперени ръце. Джамия със златни кубета под слънцето. Ганеша със слонската глава. Богиня с големи гърди. Свещ в мрака. Нарочно оставен бял лист... Представите за Бог бяха различни. Пери помисли, помисли и нарисува точка, добави ченгел и я превърна във въпросителна.
– Времето изтече – заяви Азър и раздаде нови листове. – Нарисувахте какво е Бог, а сега нарисувайте какво не е.
– Моля?
Професорът повдигна вежди.
– Бруно, престани да се учудваш и се залавяй с рисунката.
Демон с жълти змийски очи. Желязна маска на ужаса. Гадно мочурище. Димяща пушка. Кървав нож. Пожар. Разруха. Фрагмент от ада... Странно, но изобразяването на онова, което Господ не е, се оказа по-трудно от изобразяването на това, което е. Само на Елизабет ѝ се стори лесно. Тя нарисува човек.
– Благодаря ви – каза професорът. – Бихте ли вдигнали рисунките си, за да ги видят всички?
След като ги разгледаха, Азър даде следващата задача.
– Огледайте сега добре собствените си рисунки и отговорете на следния, задаван от философи, учени и мистици въпрос: каква е връзката между двете изображения?