– Миналия месец заведох Пом-Пом на ветеринарен лекар и установих, че страната ни се е променила – обяви домакинята.
Лекарят обикновено ги посещавал, но преди няколко седмици пострадал с крака и се наложило да отидат в кабинета му. Преди време собствениците на кучета били само хора с модерни, западни убеждения, тъй като за консервативните мюсюлмани кучетата са макрух – мръсни, затова и не съжителстват с тях – така и не мога да разбера защо са против кучетата. Ангелите не влизали в къща с куче! Или в къща с картини! – възмути се домакинята.
– Това е хадис от Бухари – обади се вестникарският магнат, който наскоро се беше присъединил към компанията.
Бялата му риза без яка блестеше и контрастираше с равно подстриганата коса. Той беше гладко обръснат, без мустак и брада. За разлика от всички останали на масата, магнатът беше представител на новата ислямска буржоазия. Когато общуваше със западно ориентирания местен елит, той не взимаше жена си, която ходеше с хиджаб. Самоубеждаваше се, че тя не би се чувствала добре сред такива хора на подобни вечери, а всъщност той се чувстваше неудобно с нея. Разбира се, той беше доволен от нея като съпруга – Аллах виждаше, че е прекрасна майка на петте им деца, но извън дома, особено извън техния общ кръг познати, му се струваше неизискана и някак ненамясто. Наблюдаваше всяко нейно движение, слушаше я с вдигнати вежди и винаги стигаше до заключението, че е по-добре да излиза сам.
– Хадисът не забранява картините, а портретите, за да няма идолопоклонничество – поясни магнатът.
– Лошо ни се пише! – засмя се домакинът и посочи с две ръце портретите на стената. – Имаме и куче, и колкото искаш портрети. Че дори и картини с голи тела. Всеки момент ще завалят камъни върху дома ни!
Въпреки веселия тон думите му обезпокоиха някои от гостите и те се усмихнаха смутено. Пом-Пом усети напрежението и изръмжа, а от острите ѝ зъби потече слюнка.
– Шшт, мама е тук – сгълча я домакинята. После се обърна към съпруга си и каза с не толкова мил глас: – Не предизвиквай съдбата, че нещо лошо може да се случи.
Бързо гаврътна чашата с вода, сякаш гърлото ѝ беше пресъхнало при мисълта за божие възмездие, и продължи с разказа за посещението при ветеринаря:
– Та сядаме ние в чакалнята и какво да видя – жени с хиджаби и с кучета! Чихуахуа, ши цу, пудели... Набожните мюсюлмани вече не са същите!
– Не бих казал, че се променят – възрази магнатът. – Ние, набожните, никога не сме имали вашите свободи. Модерният елит, какъвто представлявате вие, ни потиска от десетилетия. Надявам се, че не съм ви засегнал...
– Дори да сте прав, това вече не е така – промърмори Пери, която се поколеба дали да се намеси, но нищо не можеше да я спре да добави: – Сега вие сте в силата си.
– Не съм съгласен – заяви магнатът. – Потиснатите остават завинаги потиснати. Вие не знаете какво означава това. Ако не държим с две ръце властта, веднага ни я измъквате.
– О, какво говориш! – възрази приятелката на журналиста, която беше известна с това, че бързо се напиваше. – Ти не си потиснат! И жена ти не е потисната! Aз съм потисната! – тя се удари в гърдите. – Руса съм, с минипола и с грим, не забулвам женствеността си и пия червено вино. Aз съм угнетената в тази деспотична култура.
Журналистът се чудеше как да я накара да млъкне. Страхуваше се, че ще ядоса магната и това ще попречи на кариерата му. Опита се да я ритне под масата, но не успя.
Домакинята понечи да разсее напрежението и обобщи:
– Е, всички сме потиснати.
– Всъщност не е чак толкова сложно за разбиране – подхвана пластичният хирург. – Хората правят повече пари и следователно се стремят към по-добър живот. Aз имам много пациентки с хиджаби. Когато става дума за увиснал бюст и двойна брадичка, набожните мюсюлманки са същите като другите жени.
Домакинът закима одобрително.
– Това потвърждава моята теория, че капитализмът е единственият лек за нашите проблеми. Антидотът на откачените джихадисти е свободният пазар. Ако капитализмът може да функционира, без каквото и да е вмешателство, той ще спечели и най-упоритите на своя страна.
След това обобщение той отвори табакерата си от полирано дъбово дърво с Фидел Кастро на капака и я подаде на журналиста с леко намигване.
– Лимитирана серия! От бейрутския безмитен магазин. Заповядай. Може и две...
Мъжете погледнаха към домакинята в очакване на разрешение да пушат.
– Не се притеснявайте от жена ми – насърчи ги мъжът ѝ. – У нас цари пълна свобода. Laissez-faire!