– Нали ви казах, на Него не може да се разчита – коментира Кевин.
– Той става и отърсва дрехите си. В двора среща човек, който му подава пъпеш – плод от чужда земя.
– Много странно – промърмори Eд, който седеше до Пери, беше донесъл със себе си кутия с домашни сладки и черпеше състудентите си отляво и отдясно.
– Декарт се събужда плувнал в пот. Притеснен е, защото вярва, че сънят му е изпратен от дявола. Откъде идват лошите мисли – отвън или отвътре? Моли се на Бог за помощ. Но какво е Бог – външно явление или творение на нашия ум? Tози въпрос го води към втория сън, след като заспива отново.
Азър пуска плейъра пак. Звук на гръм и светкавици изпълват стаята.
– Силна буря се извива. Защо в живота се случват лоши неща, пита се философът? Защо Бог ги позволява, ако Той наистина е Tози, който е? Декарт е объркан. Сам. Огорчен. Сънят е мрачен, потискащ.
Пери се замисли за Умут, не за сегашния Умут, който седеше приведен над масата и правеше камбанки от мидени черупки за туристите, а за онзи млад идеалист, който искаше да промени света и да заличи неправдата. Спомни си и за разговорите с баща си, когато го питаше защо Бог ги е изоставил. Усети буца в гърлото си. Стана ѝ мъчно и очите ѝ се насълзиха. Не знаеше в какво вярва. Дали Бог е игра, на която можеха да играят само тези с щастливо детство.
За да потисне негативните мисли, побърза да попита:
– Ами третият сън?
Азър я погледна изненадано.
– Ами той е най-важният. Декарт намира една стихосбирка. Отваря я на произволна страница и прочита стихотворение от Аусоний.
– От... кого? – попита Бруно.
– Децимус Магнус Аусониус. Римски поет, граматик, реторик – Азър посочи Пери. – Знаеш ли, че той е посещавал твоя град Константинопол? Преподавал е на сина на император Константин.
Пери поклати глава.
– Стихотворението започва така: "Кой път да поема в живота?" В съня на Декарт се появява човек, който го пита какво мисли по този въпрос. Но философът не може да отговори. Човекът си тръгва разочарован. Декарт е смутен. И като всички умни хора е изпълнен със съмнения. Някой иска ли да изтълкува този сън?
– В пъпеша има някакъв неприличен намек – подхвърли Бруно. – Декарт е криел хомосексуалността си. Той всъщност си е падал по споменатия господин Хикс...
– Може би... – въздъхна Азър. – Речникът символизира науката и знанието. А поезията – философията, любовта и мъдростта. Декарт решил, че Бог му подсказва да ги събере заедно и така да създаде основите на "чудната наука". Моят въпрос е вие можете ли да създадете такава ваша чудна наука, за да проучите Господ?
– Как да стане това? – попита Мона.
– Бъдете енциклопедисти! Съчетавайте различни науки, синтезирайте и не се фокусирайте само върху религията. Дори стойте далеч от нея, тя само разделя и осуетява нещата. Изучвайте математика, физика, музика, изобразително изкуство, поезия, балет... Доближете се до Бог по неведоми пътища.
Пери се въодушеви и се запита дали няма да може да си създаде собствена чудна наука, мирабилис? Това би било наистина чудесно! Ще съчетае любовта си към книгите със страстта към науката, ученето и поезията, постоянната меланхолия, пречупения дух и разкъсаната плът на големия си брат, богохулствата и пиянските навици на баща си, молитвите и кървящите ръце на майка си, плюс бушуващия гняв на малкия си брат и от сбора щеше да получи едно надеждно и стабилно цяло. И все пак беше ли възможно да се получи нещо хубаво, ако съставките са лоши?
– Третият сън ме кара да допускам, че философът се е страхувал от чуждото мнение – каза Азър. – За нас той е великият Рене Декарт, който обаче е гледал на себе си като на незначителен, малък човек. Ако някой от вас изпитва подобни чувства, помнете, че и Декарт се е чувствал понякога така.
Пери сведе Поглед. Тя разбираше за какво намеква Азър, и както ненавиждаше, така и харесваше посланието му. Той не беше забравил разговора им и я окуражаваше да бъде по-самоуверена.
Накрая на лекцията Азър пусна "Миса Солемнис" на Бетовен и каза:
– Потопете се в музиката. И отново заспете!
С глави на възглавниците, те се отдадоха на музиката в пълно мълчание. Дискът свърши и професорът обяви:
– Приключихме за днес.
В същото време лампата на вратата светна, на вратата се почука.
– Влез, Джим! – извика Азър. – Точен, както винаги!
– За другия път напишете есе за Декартовото търсене на сигурност и Бог. Не забравяйте да направите необходимите проучвания. Разсъжденията без познания са хедонистично празнословие. Ясно ли е?