– Това, разбира се, е метафора – думата идва от гръцката дума "пренасям" и затова не се отнасяйте лековато към нея: всяка метафора променя онзи, който я изговаря.
Азър предложи отсега нататък всички, включително и той, да свалят мантията, преди да влязат в класната стая.
– Все едно е старо палто, което ще закачате на забитата от мен кукичка. Тя е пред вратата и ако искате, може да идете да я видите.
Студентите се поколебаха около минута, докато се уверят, че говори сериозно. Суджата стана първа. Лицето ѝ засия, когато видя кукичката. Отърси рамене, сякаш сваляше мантия, престори се, че я закача и се върна доволна в стаята. Другите я последваха. Пери се изненада, когато видя надписа: "закачалка ЕГО".
Професор Азър излезе последен, заразмахва ръце, сякаш мантията беше много тежка, и след като я свали, се върна. Плесна с ръце и заяви:
– Прекрасно! Освободихме се поне символично от нашето его и вече можем да започваме.
– А защо го направихме? – искаше да знае Бруно.
– Ритуалите са важни. Не ги подценявайте. Религиите знаят това. Но ритуалите не трябва да са религиозни. Ние ще имаме свои церемонии.
Азър написа на дъската БОГ КАТО ДУМА и продължи:
– Според науката цивилизацията е на около шест хиляди години. Но хората са съществували много време преди това. Има намерени скелети отпреди двеста и деветдесет милиона години. Това, което знаем за себе си, е тривиално в сравнение с онова, което тепърва ще откриваме. Археологическите проучвания доказват, че хората са си представяли бог или многото богове по различен начин – като дърво, животно, природна стихия или човек. Но с течение на времето въображението им направило рязък скок и материалният Бог се превърнал в... дума. Оттогава насетне всичко се променило.
Азър забеляза, че само Пери не пише, и каза:
– Истанбулското момиче май не е тук.
Тя за малко отново да се изчерви, но се овладя, изправи гръб и отвърна:
– Тук съм, господине.
Сякаш в очакване да чуе още нещо, професорът задържа върху нея открития си, вдъхващ доверие поглед, но тя не продума и това го разочарова. Той се обърна към всички и продължи:
– Ако ви кажа, че зад тази врата е Бог и вие можете да Го – или Я – чуете, какво бихте искали да ви каже? Лично на вас! А не като на представител на човешкия род.
– Че ме обича – рече Адам.
– Че ме обича и че е щастлив, защото и аз го обичам – каза Кимбър.
Още няколко студенти повториха думата "обич".
Дойде ред и на Кевин.
– Aз искам да е съгласен с мен, че всичките тези приказки за Него са пълни тъпотии.
– Противоречиш си. Как ще ти го каже, ако не съществува? – обади се Ави.
Кевин се намръщи.
– Просто участвам в глупавата игра.
Мона искаше да чуе от Аллах, че има рай, че добрите хора ще отидат там и че мирът и любовта ще възтържествуват, иншаллах.
Азър се обърна толкова бързо към Пери, че тя не можа нито да отклони, нито да откъсне погледа си от него.
– Пери?
– Бих искала да се извини – тя не знаеше откъде ѝ хрумна това, но и не се опита да задържи думите.
– За какво?
– За всичките несправедливости.
– Към теб или към света?
– И към двете – заяви Пери по-тихо, отколкото възнамеряваше да го изрече.
Едно самотно листо на дъба се завъртя на вятъра за последен път и падна на земята. Студентите затаиха дъх. Тишината беше толкова осезаема, че можеха да я докоснат.
Азър наруши мълчанието, като възкликна:
– Справедливост! Каква натруфена дума! Справедливост към какво или към кого? Най-големите фанатици в историята са вършили най-големите несправедливости в името на справедливостта.
– Както забелязахте, дискусията ни очерта два основни подхода в отношението към Бог. Бих искал да благодаря и на Кевин за неговото мнение и участието в "играта". Подход номер едно – в търсене на Бог ние търсим обич, и подход номер две, на Пери, настояваме за справедливост.
Пери преглътна с усилие. Тя бе открила сърцето си и Азър го беше разрязал със скалпел пред очите на всички. Ако не понасяше възгледите ѝ, защо я насърчаваше да говори? И едва ли не да я упреква в потенциален фанатизъм! Та тя беше дъщеря на баща си и последното нещо, в което можеше да я обвини, беше фанатизъм!
Професорът не се досети за спотаения ѝ протест. Посочи я и каза:
– По-добре внимавай с всемогъщата "справедливост"! Много е възможно точно хората с твоите идеи да правят света по-лош! Всички фанатици имат нещо общо: те живеят в миналото. Като теб!