Лимузината потегли и по стара турска традиция Пери изля бутилката вода след нея: "Да ти върви по вода и да се върнеш по вода, приятелко моя!"
Снежинката
Оксфорд, 2001 г.
Всичко кипеше в предпразнична подготовка. Пери беше свикнала на по-спокойното честване на Нова година в Истанбул и в началото не само беше изненадана, а и се забавляваше, докато разглеждаше украсите – улиците блестяха в искрящи гирлянди от светлини, магазините преливаха от стоки, а коледарите обикаляха с фенери като светулки в мрака.
Оксфорд без студенти изглеждаше като останал без душа. Да си сам през коледната ваканция беше все едно да си в пълна изолация – дори и за Пери, на която обикновено не ѝ трябваше компания. Всеки ден се хранеше сама в един китайски ресторант с три маси. Яденето не беше лошо, но продуктите бяха странни. Може би готвачът беше с биполярно разстройство и промяната на настроението му се отразяваше и на храната. Случваше се дори да ѝ се повръща.
Работеше по няколко часа в "Два вида интелигентност". За да привлекат клиенти по празниците, собствениците украсяваха витрината – настаняваха снежен човек във фотьойл с книга в ръка и я окичваха с гирлянди от букви, но тази година искаха да направят нещо по-различно.
– Какво ще кажете за коледно дърво със забранени книги? – предложи Пери.
Също като Дървото на познанието със забранения плод, тяхното дърво щеше да е отрупано със забранени по света книги.
Идеята беше одобрена и задачата ѝ беше възложена. На клоните на сребристото дърво увиснаха "Алиса в Страната на чудесата", "1984", "Параграф 22", "Прекрасният нов свят", "Любовникът на лейди Чатърли", "Долита", "Голият обяд", "Фермата на животните". Списъкът на забранени книги в Турция беше толкова дълъг, че заеха няколко клона, а имаше и още. Кафка, Бертолд Брехт, Стефан Цвайг и Джек Лондон се запознаха с Омар Хаям, Назъм Хикмет и Фатима Мерниси. На клоните блестяха фосфоресциращи табелки: "Забранена", "Цензурирана", "Изгорена". Докато украсяваше дървото, Пери си спомни за Коледата, в която Менсур донесе пластмасова елха. В много магазини и супермаркети имаше елхи, но в тяхната махала те бяха единствените.
От входа до определения ъгъл в хола от елхата се посипаха пластмасови иглички като в приказката за онова дете и следата от трохички по обратния път към дома му. Пери и Менсур окичиха дръвчето със сребристи, златисти и сини гирлянди. Направиха още украшения – боядисаха орехи, напръскаха шишарки със спрей, закачиха капачки от бутилки и измайсториха животинки от корк. На евтината украса ѝ липсваше какъвто и да е стил, но те си я харесваха.
Селма се върна от пазар и се намръщи.
– За какво ни е това?
– Нова година е – заяви Менсур, сякаш жена му не знаеше.
– Това е християнски обичай.
– Нямаме ли право на малко радост? – не се предаваше мъжът ѝ. – Смяташ, че Той няма да ме обича, ако се забавлявам?
– Защо да те обича Аллах, след като не правиш нищо, за да му станеш скъп?
Пери знаеше, че баща ѝ беше купил елхичката, за да я зарадва, и се чувстваше отговорна за нарастващото напрежение. Хрумна ѝ да направи нещо, за да настъпи помирение, и го стори след полунощ.
На сутринта елхата беше напълно преобразена. По клоните висяха любимите молитвени броеници на Селма, порцеланови котки и копринени шалове, нарязани на панделки. На върха се крепяха малка бронзова джамия и книга с хадиси.
– Ето, вече не е Коледа – сияеше Пери.
Светът като че ли застина в очакване на реакцията на майка ѝ. Потресената и ужасена Селма зяпна, но преди да продума, Менсур започна да се смее с цяло гърло. Радостта на съпруга ѝ я довърши и тя излезе от стаята.
Пери така и не разбра какво беше мнението на майка ѝ за ислямската коледна елха.
В деня преди новогодишната вечер Пери беше в книжарницата. Собствениците бяха заминали при приятел, а другите служители си бяха взели почивен ден. В книжарницата имаше само една стара жена, която беше влязла по-вероятно да се стопли, отколкото заради книгите. Пери избърса праха на рафтовете, измете пода, подреди възглавниците и провери инвентара. Беше ѝ приятно, тъй като беше влюбена в книжарницата. Взе една книга от А. 3. Азър и се настани с няколко възглавници в един фотьойл. Беше прегледала всичките му налични произведения. Девет книги с привлекателни заглавия и корици с геометрични елементи. Според данните за продажбите и деветте се продаваха успешно. В момента четеше една от ранните му книги: "Как да запазим съмнението".