Той отпи глътка кафе и най-сетне отговори:
– Спиноза е моето семейство сега.
Сега. Думата прозвуча така, сякаш Пери беше открехнала капак, който не биваше да докосва и да наднича в тъгата.
– Извинявайте... – промълви тя.
Писалката спря да скрибуца.
– Толкова често ми се извиняваш, че отсега нататък, дори да направиш нещо ужасно, не искам да чувам никакви извинения. Обещаваш ли?
Сърцето на Пери туптеше силно, макар да не разбираше защо. Имаше чувството, че сключва съмнително и незаконно споразумение. Въпреки това отвърна без колебание:
– Обещавам.
– Добре! – Азър беше приключил с автографите и стана. – Благодаря за кафето.
– Ще им сложа етикети "Подписана".
– Благодаря – усмихна се той.
Дългокосият професор и дългокосото коли си тръгнаха едновременно и в крак – хармонията помежду им беше резултат от дългогодишно приятелство. Преди да натисне дръжката на вратата, Азър се обърна.
– Знаеш ли какво, събираме се на неофициална вечеря, някои стари приятели, няколко колеги и асистенти – единият е на твоите години, може да е приятно, може и да е скучно. Не трябва да си сама в новогодишната нощ. Чужденците в Англия се чувстват неописуемо свободни, но и депресиращо самотни. Защо не дойдеш?
Преди да му отговори, професорът надраска на лист от тефтерче адреса си и часа.
– Помисли си. Ако ти се идва, ела. Не носи нищо. Никакви цветя, никакво вино или локум. Донеси само себе си. Той отвори вратата и излезе. Валеше сняг. Снежинките хвърчаха на спирали отдолу нагоре, все едно не падаха от небето. Оксфорд приличаше на стъклена топка със сняг.
– Прелест – каза Азър на кучето, на себе си или на Пери.
– Красота – промълви тя.
Само след секунда Пери направи нещо съвсем неочаквано. Макар да беше късно, студено и той да си тръгваше, а тя да трепереше само по пуловер, със скръстени на гърдите ръце, тя заговори сред кълба от пара.
– В книгата си казвате, че животът ни е само един от многото животи, които е можело да имаме. Вярвам, че дълбоко в себе си ние всички го знаем. Дори хората с щастлив брак и успешна кариера изпитват съмнения. Какъв ли би бил животът ни, ако бяхме избрали друг път... или пътища? Винаги в множествено число! Според вас нашата идея за Бог е само една от многото. Тогава какъв е смисълът да сме догматични към Него – без значение дали сме теисти, или атеисти?
– Права си – Азър я гледаше с изненада и възхищение.
– И все пак да не забравяме – продължи Пери, – че за мнозина, като майка ми например, чувството за сигурност се дължи на вярата. Те са убедени, че само тяхната интерпретация на Бог е истинска. Тези хора имат достатъчно проблеми, а вие искате да отнемете единственото, което им служи за защита – тяхната сигурност. Понякога гледам майка ми и изпитвам огромна тъга, защото знам, че би полудяла, ако няма вярата, която я крепи.
Мълчанието помежду им наподобяваше разперено копринено ветрило.
– И все пак всеки абсолютизъм е слабост – рече професорът. – Абсолютният теизъм или абсолютният атеизъм, Пери, са еднакво проблематични. Моята цел е да инжектирам неверниците с доза вяра, а вярващите – с доза скептицизъм.
– Защо?
– Защото не съм пурист – изгледа я той. – Интелектуалният прогрес не бива да се потиска. – Една снежинка кацна на шапката, а друга на косата му. – Някои учени са склонни да разделят и категоризират, други да сливат и обединяват. Разединители и обединители. Aз държа всичките ми сетива да са нащрек – може би като твоя удивителен октопод. Нека не се осланяме само на мозъка. Нека въведем поезията и философията във всекидневието ни. Проблемът днес е, че светът цени отговорите повече от въпросите. А въпросите имат много по-голямо значение! Предполагам, че искам да вкарам дявола в Бог и Бог в дявола...
– И как ще стане това?
– Съзрем ли някаква дуалност, веднага я разбиваме на малки парченца! Сингулярното става плурално, а дуалността – комплексност.
– И...?
– Ще разбъркаме всичко, ще размием границите. Ще съберем непримиримите идеи и несъвместимите личности. Представи си как ислямофоб се влюбва в мюсюлманка, антисемит и евреин стават най-добри приятели и така нататък, докато най-накрая приемем категориите като такива, каквито са – измишльотини на въображението. Лицата в огледалата не са нашите лица. А само отражения. Можем да открием истинското си аз само в лицата на другите. Абсолютистите величаят чистотата, а ние – хибридността. Те искат да ограничат всички в самостоятелна идентичност, а ние се стремим към обратното – да я мултиплицираме в стотици разновидности и хиляди туптящи сърца. Ако съм човек, сърцето ми трябва да е достатъчно голямо, за да страда за хората по цял свят. Да погледнем историята. Да наблюдаваме живота. Всичко еволюира от простото към сложното, а не обратното, което би било деволюция.