– Но това не е ли твърде непосилно? Хората се нуждаят от опростеност.
– Съвсем не, скъпа моя. Умовете ни са създадени за неочаквани и резки обрати.
Азър нямаше какво повече да каже, и махна за довиждане. Тя кимна. Мъжът и кучето поеха в мрака. Пери усети, че стомахът я присвива и че диша на пресекулки Беше едновременно въодушевена и ужасена, на ръба на нещо неизвестно. Гледа ги, докато изчезнаха зад ъгъла. За нея това беше необикновен момент. Човек винаги знае кога се влюбва.
Ясновидецът
Истанбул, 2016 г.
Пери се върна в салона и веднага долови ароматите на кафе, коняк и пури, които се смесваха неохотно с уханията на скъпите парфюми. Все още замислена за съобщението, което остави на Ширин, тя забеляза настанилия се на шезлонг ясновидец. Заобиколен от коленичили и умилкващи се жени, той се усмихваше самодоволно, като султан в ориенталска гротеска. Американският мениджър също чакаше търпеливо ясновидецът да разчете чашата му с кафе.
Пренебрегвайки правилата за обществено поведение, Пери седна до съпруга си, сред обвитата в сивкавосин дим компания на запалилите пури мъже. Аднан леко стисна рамото ѝ. Два пъти. Това беше тайният знак, с който се питаха: "Скучно ли ти е?" Тя стисна ръката му веднъж: "Не. Добре съм".
– Помнете ми думите, картата на Близкия изток ще бъде преначертана – заяви архитектът. – Западните сили са готови с плана.
– Не се съмнявам – каза ислямистки настроеният вестникарски магнат. – Кръстоносните походи никога не са спирали!
– Да, но Турция не е същата – обади се националистът архитект. – Вече не е онова кротко агънце. Нито пък е болникът на Европа. Сега Европа се бои от нас и би направила всичко, за да промени това.
Магнатът веднага се съгласи.
– О, те знаят как да сътворят хаос. Невидима ръка натиска бутон и всичко отново пламва, сред кръвопролития и жестокост. Трябва да сме нащрек!
Някои мъже кимаха, други мълчаха.
Пери заговори спокойно сред задимената стая:
– Това, което казваш, ми звучи като чиста параноя. Европейци... западняци... руснаци... араби... Ако ги опознаете не като категории, а индивидуално, тогава ще разберете, че малко или много, духом и телом всички ние сме едни и същи. Можем да открием истинското си аз само в лицата на... другите.
Архитектът и магнатът ахнаха. Аднан ѝ намигна.
– Добре казано, скъпа.
Тя му се усмихна, извини се и стана. Когато приближи дамската компания, пиарката пошушна нещо на ясновидеца, който повдигна вежди, погледна Пери и се усмихна. Тя не отвърна на усмивката, а неговата стана по-широка. Като всички свикнали на внимание и ласкателства хора, гадателят беше най-заинтригуван от онези, които го пренебрегваха.
– Гостенката ти няма ли да се присъедини към нас? – обърна се той към домакинята.
Неуморната бизнесдама скочи и тръгна към Пери с Пом-Пом в ръка. Хвана я внимателно, но здраво за лакътя и я поведе към почетния гост.
– Запознай се с Пери. И тя закъсня като теб. Заради някакво премеждие по пътя.
Мъжът погледна превързаната ѝ ръка и изцапаната рокля и попита:
– Нещо неприятно ли се е случило?
– Нищо особено – отвърна тя.
– Заслужаваш подарък. Искаш ли да ти гледам? Безплатно! – усмихна се той и стана.
Приятелката на журналиста и пиарката чакаха търпеливо реда си и не им стана приятно, че ги пререждат.
– Имате достатъчно клиенти – каза Пери.
– Тук съм за всички ви – усмивката му подсказваше, че възнамерява да добави още нещо, но реши да се въздържи.
– Е, този път ще минете без мен.
Мъжът се засмя, но в очите му проблеснаха стоманени искри.
– От двайсет и пет години се занимавам с това и за пръв път срещам жена, която не желае да узнае бъдещето си.
Пиарката съзря възможност да уталожи любопитството си и веднага предложи:
– Ами тогава кажете нещо за миналото ѝ!
– О, то не е... не е нейното... нещо... Е, беше ми приятно, че се запознахме – протегна ръка ясновидецът, без да сваля поглед от Пери.