Все по-рядко се натъкваха на пясъчните капани, но това не улесняваше придвижването им. Пясъкът постепенно стана много по-едър и по-скоро напомняше безплодна почва (тук-там стърчаха треви, които сякаш се срамуваха, че растат тук), а между участъците, покрити с пясък и с камениста почва, се издигаха толкова високи скали, че Еди трябваше да ги заобикаля както доскоро беше заобикалял с количката ямките, пълни с пясък. По всичко личеше, че наближават края на брега. Кафеникавите и някак унили хълмове се издигаха право пред тях. Виждаха се проломи, които приличаха на разрези, направени с исполинска брадва. Тази нощ, преди да заспи, Еди дочу откъм хълмовете странни звуци, напомнящи вой на хищен звяр.
Доскоро брегът му се струваше безкраен, ала сега беше ясно, че пясъчната ивица най-сетне ще свърши — високите възвишения сякаш я задушаваха в прегръдките си. Ерозиралите хълмове постепенно се спускаха към океана, където рано или късно щяха да образуват полуостров, а по-късно цял островен архипелаг. Това тревожеше Еди, но още повече го безпокоеше състоянието на Роланд. Този път Стрелецът не само изгаряше от високата температура, а сякаш бавно гаснеше и като че ставаше прозрачен. Червеникавите линии отново се появиха и от вътрешната страна на дясната му ръка и безмилостно запълзяха към лакътя.
През последните два дни Еди непрекъснато се взираше в далечината, надявайки се да види вълшебната врата. През тези дни той напразно очакваше завръщането на Одета. Ала не се случи нито едното, нито другото.
Падна нощ. Преди да заспи, в съзнанието му се прокраднаха две ужасяващи мисли като в анекдот с двусмислено значение. Възможно ли е да няма друга врата? Възможно ли е Одета Холмс да е мъртва?
18
— Време е да ставаш, бял сополанко! — Дрезгавият глас на Дета го накара да подскочи и моментално да се събуди. — Май останахме само двамката с теб. Мисля, че приятелчето ти сдаде багажа и вече казва „здрасти“ на Сатаната.
Еди стреснато погледна към Роланд, който се беше свил под одеялото, и за миг с ужас си помисли, че вещицата не го лъже. Ала след няколко секунди Стрелецът се размърда, тихо изстена и се повдигна на лакти.
— Виж ти! — извика Дета, но гласът и вече беше отслабнал и от време на време преминаваше в странен шепот, напомнящ воя на зимен вятър, промъкваш се под някоя врата. — Реших, че си пукнал, господинчо.
Роланд бавно се изправи на крака. Приличаше на човек, който се изкачва по стъпалата на невидима стълба. Еди изпита смесено чувство на раздразнение и съжаление, което му се стори странно познато и му навя тъжни спомени. Внезапно се досети как с Хенри гледаха боксовите мачове по телевизията, при които единият състезател безмилостно удряше противника си, нанасяше му все по-силни удари, а зрителите му крещяха да го свърши. Хенри крещеше заедно с тях, но Еди чувстваше същото отвращение, примесено със съжаление; седеше пред телевизора и се опитваше да внуши на съдията: „Прекрати мача, приятел, не виждаш ли какво се случва? Човекът УМИРА! Прекрати идиотския мач!“
Но този кошмар не можеше да прекрати. Роланд погледна към Дета, очите му бяха хлътнали в орбитите и помътнели от високата температура.
— Много хора са ме мислели за мъртъв. — После се втренчи в Еди. — Готов ли си?
— Ами… да. А ти? Ще издържиш ли?
— Да.
Те продължиха пътя си.
Към десет часа Дета замасажира слепоочията си, сетне нареди:
— Спрете. Лошо ми е. Идва ми да се издрайфам.
— Сигурно снощи си преяла — промърмори Еди и продължи да тика инвалидната количка. — Трябваше да се откажеш от десерта. — Предупредих те, че шоколадовата торта е доста тежка за нежния ти стомах.
— Ще повърна…
— Спри, Еди — нареди Стрелецът.
Младежът се подчини.
Жената на количката цялата потръпна като че през тялото и премина електричество. Широко отворените и очи станаха безизразни.
— АЗ СЧУПИХ ЧИНИЯТА ТИ, ПРОТИВНА СИНЯ ЛЕЛКО! — извика тя. — АЗ Я СЧУПИХ И АДСКИ МИ Е ГОТ!
Внезапно се отпусна и политна напред. Ако не беше коженият ремък, положително щеше да падне от количката.
„Божичко, мъртва е — помисли си Еди. — Получила е инсулт и вече е мъртва.“ Втурна се към жената, но внезапно спря и заобиколи количката, припомняйки си колко хитра и коварна е тя. Погледна към Роланд, който също се втренчи в него — погледът му не издаваше мислите му.
Жената изстена и отвори очи.