Еди понечи да стане, но той го задържа — макар да беше болен, още не беше загубил силата си.
— В никакъв случай не и говори за другата. Каквото и да ти каже, в каквито и обяснения да се впусне, не и противоречи.
— Защо?
— Не зная. Чувствам, че не бива да го правиш. А сега направи онова, което ти казах и не губи повече време.
Одета седеше на количката си и се взираше в океана; на лицето и беше изписано смайване. Когато Еди и предложи парченце от омара, който бяха изпекли предишната вечер, тя печално се усмихна и промълви:
— Щях да хапна, ако можех, но знаеш какво ще се случи. Младежът, който нямаше представа за какво говори спътницата му, вдигна рамене и промърмори:
— Не е зле отново да опиташ, Одета. Не можеш без храна. Трябва да се движим колкото е възможно по-бързо.
Тя леко се усмихна и докосна ръката му. Стори му се, че между тях премина нещо подобно на електрически заряд.
— Обичам те, Еди. Толкова грижи полагаш за мен… Толкова си търпелив… Той също. — Одета кимна към Стрелеца, който седеше в сянката на скалата и ги наблюдаваше. — Но него трудно можеш да обикнеш.
— Права си. Убедих се от личен опит.
— Ще се опитам да забравя предубеждението си.
— Мисля, че ще бъде в твоя полза.
Жената се усмихна, а той си каза, че заради нея е готов да повдигне земното кълбо на плещите си. Каза си още: „Господи, толкова малко хубави моменти съм имал в живота си. Моля те, не ми я отнемай отново, Моля те от сърце.“
Тя взе парченцето, което и подаваше, сбърчи нос, при което лицето и доби комично изражение, и отново се обърна към него:
— Непременно ли трябва да го изям?
— Моля те поне да го опиташ.
— От години не съм хапвала омар.
— Моля?
— Мисля, че ти обясних причината.
— Може би сме разговаряли, но ми е излязло от ума. — Той нервно се изкиска. Спомни си как Стрелецът го беше посъветвал да не и напомня за двойничката.
— Веднъж, когато бях на около десет, вечеряхме омари. Сториха ми се отвратителни — все едно, че дъвчех гумени топчета — сетне ми прилоша и повърнах всичко. След този случай не съм хапвала омари. Но… — Тя въздъхна. — Заради теб ще се опитам.
С погнуса сложи парченцето месо в устата си като дете, което взема горчиво лекарство. Отначало задъвка с нежелание, сетне по-бързо. Преглътна и взе още едно парченце, сдъвка го, преглътна го. И още едно… после буквално се нахвърли на храната.
— Хей, не бързай толкова — предупреди я Еди.
— Навярно това е друг вид. Точно така — тези омари са различни. — Тя го погледна, лицето и сияеше. — Намираме се на друг участък от брега, навярно тук живеят друг вид омари! Изглежда, че вече не съм алергична към тях. Вкусът им не е отвратителен като преди… пък и аз положих усилие да не повърна, нали? Положих големи усилия.
— Да — отвърна той. Стори му се, че собственият му глас долита някъде отдалеч като слаб радиосигнал. Помисли си: „Въобразява си, че се е хранила всеки ден, сетне е повръщала всичко. С това си обяснява безсилието си. Боже мой!“
— Прояви изключителна воля.
— Вкусно е… — продължи Одета с пълна уста, — толкова е вкусно. — Засмя се, а Еди си каза, че никога не е чувал такъв звънлив смях, който гали ухото. Няма да повърна. Зная, чувствам, че вече ще се храня.
— Само не прекалявай — предупреди я той и и подаде меха с водата. — Още не си свикнала. След толкова много… — Преглътна и му се стори, че нещо в гърлото му изщрака. — След толкова повръщане…
— Да, прав си.
— Искам да поговоря с Роланд — ще те оставя за няколко минути.
— Добре.
Ала преди младежът да се отдалечи, тя отново стисна ръката му и промълви:
— Благодаря ти, Еди. Благодаря за търпението. Предай моите благодарности и на приятеля ти. — Замълча, сетне колебливо добави: — Не му казвай, че се страхувам от него.
— Няма — обеща той и се върна при Стрелеца.
3
Дори когато не въртеше колелата, Одета не бездействаше, а поемаше ролята на навигатор — имаше богат опит при управлението на инвалидната количка, тъй като често и се беше налагало да се справя сама в трудни ситуации: по нейно време обществото не се отнасяше със съчувствие към инвалидите.
— Завий наляво — провикваше се тя и Еди бързаше да изпълни командата и при което избягваше камъка, стърчащ като изгнил зъб. Твърде възможно беше да не го забележи, ако не беше предупреждението на Одета.