— Надясно! — прозвучаваше следващата и команда и като по чудо инвалидната количка не попадаше в ямка, пълна с пясък, каквито се срещаха все по-рядко. Когато най-сетне спряха, Еди задъхано се просна на земята.
— Постарай се да заспиш — промълви Одета. — Ще те събудя след час.
Той мълчаливо я изгледа.
— Бъди спокоен, ще те събудя. Забелязах в какво състояние е приятелят ти…
— Не ми е приятел…
— … и зная, че всяка минута е ценна. Не мисли, че ще проявя милосърдие и ще ти позволя да спиш повече от час. Умея да определям времето по положението на слънцето. Не ще можеш да помогнеш на спътника си, ако си уморен до смърт, нали?
— Така е — колебливо изрече той. В ума му се въртеше една и съща мисъл: „Ами ако заспя и Дета Уокър се върне?“
— Хайде, заспивай — нежно повтори жената и тъй като младежът беше на края на силите си (и лудо влюбен в нея), превъзмогна недоверието си и заспа. Тя изпълни обещанието си да го събуди, а щом Еди отвори очи, видя, че Одета не го е напуснала; а отново тръгнаха на път, младата жена отново му помагаше при бутането на количката. Движеха се бързо по стесняващата се крайбрежна ивица към вратата, която той напразно търсеше с поглед.
4
Еди остави Одета да се храни за пръв път от дни насам и се върна при спътника си; Роланд изглеждаше малко по-добре.
— Седни — нареди той.
Младежът се подчини.
— Остави ми меха, който е до половината пълен с вода — нищо повече не ми е необходимо. Важното е час по-скоро да заведеш жената до вратата.
— Ами ако не я…
— Ще я намериш. Първите две открихме… и следователно има и трета врата. Ако се добереш до нея още днес преди залез слънце, изчакай падането на нощта и убий два пъти повече омари, отколкото убивахме всяка вечер. Трябва да оставиш на жената храна и да и намериш някакъв подслон. Ако не достигнеш вратата до довечера, убий тройно повече от онези чудовища. Ето, вземи револвера ми.
Еди взе оръжието, изпитвайки нещо подобно на благоговение и за пореден път изпита удивление от тежестта му. Огледа го и промълви:
— Мислех, че всички патрони са негодни.
— Най-вероятно не стават за нищо. Заредих с онези, които най-малко се бяха навлажнили. Все някой ще ти свърши работа. Не ги хаби, за да стреляш по омарите. — Той погледна младежа в очите и добави: — Възможно е да те очакват изненади. — Навярно си чул онзи зловещ вой.
— Точно така, чух някакъв вой откъм хълмовете, но не съм видял таласъм, ако за това намекваш. Дочух вой на дива котка, това е всичко. Нищо чудно да е дребна животинка, която можеш да прогониш дори с пръчка. Обаче най-важното е да се пазиш от „другата“ жена. Ако се върне, може би ще трябва да я…
— Няма да я убия, ако за това намекваш.
— Трябва да и попречиш. Ясно ли е?
Еди неохотно кимна. И без това патроните навярно нямаше да се взривят, какъв смисъл имаше да спори?
— Когато стигнеш до вратата, остави там Одета — продължи Стрелецът. — Настани я колкото е възможно по-удобно и се върни при мен с количката.
— Ами револвера?
Очите му гневно проблеснаха и младежът рязко се отдръпна, сякаш Роланд беше замахнал към него със запалена факла.
— Само това липсваше — да и оставиш зареден револвер, когато двойничката и може да се върне всеки момент. Нима си се побъркал?
— Патроните…
— Майната им на патроните! — извика Стрелецът; в този миг вятърът внезапно утихна и Одета дочу думите. Обърна се, дълго се взира в двамата мъже, сетне отново се загледа в океанската шир. — В никакъв случай не и оставяй оръжието!
Еди зашепна, опасявайки се, че вятърът отново ще стихне:
— Какво ще се случи с нея, ако я нападнат диви зверове, докато се връщам при теб? Представи си, че животното, чийто вой чухме снощи, не е безобидна твар, която можеш да прогониш дори с пръчка?
— Натрупай до Одета купчина от камъни — нека се отбранява.
— Камъни ли? Господи, ама ти си бил истински гадняр!
— Обмислям всяка възможност — отвърна Роланд, — тъй като очевидно това не ти се удава. Дадох ти револвера, за да защитаваш жената поне докато се доберете до вратата. Нима ще ти бъде приятно да си взема оръжието обратно? Тогава може би ще загинеш, докато браниш живота и. Разбира се, това е много романтично… но хрумвало ли ти е, че има вероятност да загинем и тримата?