Младежът не и достави това удоволствие, ала тя успя добре да разгледа тялото на пясъка. Най-лошият човек дишаше, но на брега лежеше именно тялото му — беше безполезно като чувал, който някой глупак е напълнил с плевели или с царевични листа.
Дета притежаваше съзнанието на закоравял престъпник, но разсъждаваше много по-бързо и по-логично от Еди. „Най-лошият човек беше истински гадняр, изпълнен със злоба и гняв. Но вече не е страшен. Знае, че съм тук, ала само гледа как да се чупи, преди да го очистя. Обаче приятелчето му още има сили и със сигурност ще бера ядове с него. Настоява да ме търси и хич не му пука какво му говори онзи. Сигурно си мисли: «Една черна саката мръсница не може да се мери с мен, големия, силен мъж. Защо да бягам? Непременно ще докопам тази черна мутра. Ще и го мушна веднъж-два пъти, после ще правим с нея, каквото си щем.» Да, със сигурност му се въртят такива мисли, ама хич не ми дреме от този бял тъпак. Хайде, сладурче, сигурно си въобразяващ, че лесно ще хванеш Дета Уокър, а? Що не опиташ, миличко? Ще ти светне, че тоя път си намерил майстора, глупако…“
Ужасяващите и мисли внезапно бяха прекъснати от звук, който шумът на вятъра и грохотът на прибоя не успяха да заглушат: изстрел от револвер.
15
— Мисля, че се преструваш и разбираш всичко — заяви Еди. — Абсолютно всичко. Искаш да ме прелъжеш да се приближа до теб, за да ме хванеш. — Той кимна към вратата без да откъсва поглед от Роланд. После, сякаш четеше мислите на Дета Уокър, добави: — Зная, че си болен, но може би се преструваш на по-немощен, отколкото си всъщност. Може би ми устройваш капан.
— Възможно е — сериозно промълви Роланд. — Но намеренията ми са съвсем почтени. — Докато говореше, си мислеше, че младежът донякъде е прозрял намеренията му. — Ако се приближиш още малко, ще бъдеш в пълна безопасност. Започвам да губя сили и вече не мога да крещя… — Той се задави, сякаш да потвърди думите си. — Моля те да размислиш върху онова, което правиш и възнамеряваш да предприемеш. Ако не успея да те убедя да ме придружиш, може би ще те накарам да бъдеш нащрек… да се пазиш.
— И всичко това заради твоята скъпоценна Кула — изкиска се Еди, ала все пак се приближи до Роланд. Изпод износените му маратонки излизаха облачета кафеникав прах.
— Заради моята скъпоценна Кула и твоето здраве — промълви Роланд, — а най-вече заради скъпоценния ти живот.
Той извади револвера, който му беше останал, и се втренчи в него със странно и тъжно изражение.
— Ако си въобразяваш, че ще ме изплашиш…
— Не, Еди. Много добре знаещ, че не ще успея да те застрелям. Но искам да ти дам нагледен урок как всичко се е променило.
Вдигна револвера, но се прицели не в младежа, а в празния бушуващ океан, сетне натисна спусъка.
Еди стисна зъби в очакване на изстрела. Ала изстрел не последва, дочу се само глухо изщракване.
Стрелецът отново натисна. Барабанът се завъртя, но отново последва само изщракване.