— Не се притеснявай — промърмори младежът. — Ако се намирахме в моя свят, Министерството на отбраната щеше да те назначи още след първата засечка. По-добре се отка…
Силният гръм заглуши последните му думи така, точно както Роланд умееше да отчупва клончета от дърветата, когато се учеше да стреля по мишена. Младежът стреснато подскочи. Изстрелът накара жуженето на насекомите за миг да стихне. Те плахо подеха песента си едва след като Стрелецът сложи револвера на коленете си.
— По дяволите, какво искаш да докажеш?
— Зависи какво ще чуеш и за какво ще останеш глух — раздразнено изрече Роланд. — Искам да ти докажа, че не всички патрони са халосни. Следователно съществува голяма вероятност някои (дори всички) патрони в револвера, които си дал на Одета, да са годни.
— Глупости! — възкликна Еди, замълча за миг, сетне попита: — Защо мислиш така?
— Защото заредих оръжието, с което току-що стрелях, с патрони от задната част на патрондашите…, тоест с онези, които най-много се бяха намокрили. Направих го, за да убия времето, докато те чаках да се върнеш. Всъщност зареждането на револвер не е кой знае колко сложно дори за човек, комуто липсват няколко пръста. — Той се позасмя, но се закашля и закри устата си с длан. Когато се поуспокои, продължи: — Но след като си опитал да стреляш с навлажнени патрони, непременно трябва да разглобиш и да почистиш оръжието. „Редовно разглобявайте и почиствайте револвера“ — това беше първото, което се залови да набива в главите ни нашият учител Корт. Нямах представа колко време ще ми бъде необходимо да разглобя, да почистя и да сглобя оръжието си само с една ръка (онази без пръстите е почти безполезна), но си казах, че ако имам намерение да оцелея — а това е най-голямото ми желание, Еди — трябва да проверя способностите си. Да открия за колко време мога да се справя и да се науча да върша трите операции много по-бързо. Хайде, приближи се. Приближи се, заклевам те в името на предците ти.
— За да те виждам по-добре, дете мое — промърмори Еди, но все пак направи две крачки към Стрелеца.
— Когато натиснах спусъка и дочух изстрел, за малко не напълних гащите — продължи Роланд и отново се засмя. Еди се ужаси при мисълта, че спътникът му започва да бълнува. — Още първият патрон се оказа годен, но повярвай, че това беше последното, което бях очаквал.
Еди внимателно го наблюдаваше и се опитваше да разбере дали го лъже за револвера, както и за здравословното си състояние. Със сигурност беше болен, но дали положението му беше толкова сериозно? Ако се преструваше, той бе прекрасен актьор, а що се отнасяше до оръжието, Еди не можеше да прецени, тъй като му липсваше опит. Беше стрелял с пистолет може би три пъти в живота си, преди неочаквано да попадне на престрелката в бара на Балтазар. Хенри сигурно разбираше от оръжия, но той беше мъртъв — Еди още не можеше да повярва, че никога повече нямаше да види брат си и щом се досетеше за това, сърцето му се свиваше от мъка.
— Всички останали патрони се оказаха негодни — отново заговори Стрелецът — затова почистих револвера, презаредих го и отново превъртях целия барабан. Но този път използвах патрони, които не бяха толкова навлажнени. — Той замълча, изкашля се и продължи: — Два от тях бяха наред. Потретих процедурата с разглобяването, почистването и зареждането. Току-що ме видя да изпробвам револвера. — Кисело се усмихна. — Знаеш ли, след първите две изщраквания си казах, че късметът ми е изневерил и че всички патрони ще се окажат навлажнени. Щеше да изглежда адски неубедително, нали? Е, няма ли да се приближиш още малко?
— Каквото и да направиш, няма да ти повярвам — заяви Еди — и няма да се поддам на увещанията ти. Каква беше поуката от всичко това, Роланд?
Стрелецът смаяно го изгледа, сякаш пред него стоеше слабоумен.
— Много добре знаеш, че не те изпратих тук, за да умреш. Не изпратих и двама ви на смърт. За Бога, момче, опомни се! Онази жена има в ръцете си револвер, зареден с годни патрони. — Впери поглед в лицето му и гневно възкликна: — Сигурен съм, че се е скрила някъде наблизо. Въобразяваш си, че ще попаднеш на следите и, ала това едва ли ще се случи, защото планинският склон е осеян със скали, а земята е опечена от слънцето. Повярвай ми, че не Одета, а Дета се е притаила в скривалището си и може би в момента е насочила към нас заредения револвер. Ако ти позволя да отидеш да я търсиш, тя ще те надупчи с куршуми. — Кашлицата отново го задави.
Еди се взираше в безпомощния човек, превит на инвалидната количка; вълните гръмко се разбиваха в брега, а монотонният вой на вятъра напомняше тананикането на слабоумен. Неочаквано за себе си младежът заяви: