— Не ти вярвам. Може би си запазил един от годните патрони. От теб може да се очаква всичко. — И щом го изрече, разбра колко верни са думите му — Роланд беше готов на всичко заради неговата Кула. Заради неговата проклета Кула.
Господи, колко хитро беше постъпил, поставяйки патрона в третия цилиндър на барабана. Добре го беше изиграл, няма що.
— В моя свят има една поговорка — промълви той. — „Този човек е способен да продаде хладилници на ескимосите.“
— Какво означава това?
— Че няма да се хвана на въдицата ти.
Стрелецът дълго се взира в него, сетне кимна.
— Решил си да останеш, нали? Добре, няма повече да те убеждавам. Колкото до Дета… тя ще съумее да се защитава от хищниците, за разлика от нежната и безпомощна Одета. Предупреждавам те, че за теб е по-безопасно да не се приближаваш до нея — поне засега — ала зная, че няма да ме послушаш. Това никак не ми харесва, но нямам време да споря с един глупак.
— Да разбирам ли — учтиво запита младежът, — че никой никога не се е опитвал да спори с теб за Тъмната кула, до която жадуваш да се добереш?
Роланд леко се усмихна и почувства безкрайна умора.
— Честно казано, мнозина са се опитвали да ме разколебаят. Навярно, затова предчувствах, че не ще успея да те разубедя. Всички глупци си приличат. Така или иначе съм прекалено изнемощял, за да те хвана и да те принудя да ме последваш; ти си изключително предпазлив и няма да позволиш да те измамя…, а вече нямаме време за глупави спорове. Остава ми само да премина отвъд и да се надявам, че няма да се случи най-лошото. Но преди да тръгна, ще ти дам последен съвет: бъди нащрек, пази се.
Сетне той направи нещо, което накара Еди да се засрами заради подозренията си (но не и да се откаже от решението си) — отвори барабана на револвера, извади всички патрони и ги замени с нови, от онези, които почти не се бяха намокрили. После с привично движение щракна петлето и промърмори:
— Нямам време да го почистя, но мисля, че сега това няма значение. Ще ти го подхвърля и гледай да го хванеш, за да не го замърсиш още повече. В моя свят почти не са останали револвери, които да стрелят.
Замахна и хвърли оръжието, а в притеснението си младежът едва не го изпусна. Все пак го хвана и го затъкна в колана си.
Стрелецът стана от инвалидната количка и едва не падна, когато возилото се отмести под натиска на ръцете му; после, олюлявайки се, тръгна към вратата. Сграбчи топката, служеща за дръжка, и за разлика от Еди с лекота я завъртя. Младежът не виждаше какво има отвъд вратата, но дочу шума от уличното движение.
Роланд се обърна и го погледна — сините му очи трескаво проблясваха, а лицето му беше мъртвешки бледо.
16
Дета ги наблюдаваше от скривалището си и очите и жадно блестяха.
17
— Запомни съвета ми, Еди — дрезгаво изрече Стрелецът и пристъпи напред. Тялото му се строполи пред вратата, сякаш се беше блъснало в каменна стена.
Еди изпита почти непреодолимо желание да се приближи до вратата и да види къде и в какъв период от време е попаднал спътникът му. Вместо това се обърна и отново огледа хълмовете и планинския склон, без да сваля ръка от револвера. „Ще ти дам последен съвет…“
Внезапно, докато оглеждаше кафеникавите хълмове, младежът почувства страх. „Бъди нащрек, пази се.“
Не се забелязваше никакво движение, ала Еди чувстваше, че тя е там.
Не, не беше Одета — поне за това Стрелецът не беше излъгал. Недалеч от него се спотайваше Дета. Преглътна и му се стори, че в гърлото му е заседнала бучка.
„Бъди нащрек.“
Роланд беше прав — наистина трябваше да се пази, но никога досега не беше изпитвал подобна нужда от сън. Нямаше смисъл да се съпротивлява — ако не му се предадеше доброволно, сънят щеше да го завладее насила.
Тогава Дета щеше да напусне скривалището си.
Дета!
Еди упорито се съпротивляваше на умората, взираше се изпод натежалите си клепачи към хълмовете, където не помръдваше нищо, и се питаше след колко ли време Роланд ще се върне с третата си жертва — Убиеца.
— Одета! — провикна се той, макар че не се надяваше да получи отговор. Нито звук не нарушаваше тишината. Еди зачака.