УБИЕЦЪТ
ПЪРВА ГЛАВА
ГОРЧИВО ЛЕКАРСТВО
1
Когато Стрелецът проникна в съзнанието на Еди, на младежа за миг му прилоша, стори му се, че го наблюдават (Роланд не бе почувствал нищо подобно, по-късно Еди му разказа какво е усетил). С други думи, той смътно долови присъствието на Стрелеца. В случая с Дета Роланд беше принуден „да се втурне“ в съзнанието и. Тя не само го усети — по някакъв странен начин сякаш го очакваше — него или някои по-чест посетител. Така или иначе Дета знаеше за неговото присъствие от първия миг, в който той се оказа в съзнанието и.
Джак Морт не почувства нищо. Вниманието му изцяло беше съсредоточено върху момчето. От две седмици го следеше, а днес щеше да го убие.
2
Макар момчето да стоеше с гръб към онзи, през чиито очи сега гледаше Роланд, Стрелецът веднага го позна. Това беше момчето, което беше срещнал в крайпътната станция, което беше спасил от Оракула и чийто живот беше пожертвал, когато трябваше да избира между възможността да го спаси или да настигне човека в черно; момчето, което миг преди да падне в бездната, бе промълвило: „Тогава върви — има и други светове освен този.“ И, разбира се, беше абсолютно право.
Момчето се наричаше Джейк.
В едната си ръка носеше хартиен плик, в другата — синя платнена чанта. Съдейки по ъгловатите очертания под тъканта, Стрелецът предположи, че чантата е пълна с книги.
Колите профучаваха по улицата, която хлапето се готвеше да пресече; Роланд разбра, че се намира в същия град, от който беше похитил Затворника и Господарката, ала в момента тези подробности нямаха значение. Най-важното беше онова, което щеше да се случи — или да не се случи — през следващите няколко секунди.
Джейк не беше преминал в света на Стрелеца през някаква вълшебна врата; беше се озовал там по доста жесток и прозаичен начин, след като беше загинал в собствения си свят. След като го бяха убили. Или по-точно, след като го бяха блъснали.
Беше попаднал под колелата на преминаваща кола, когато отиваше на училище, стиснал в едната си ръка плика със закуската си, а в другата чантата с учебниците.
Блъснал го беше човекът в черно.
„Ще го направи… ще го направи след секунда. Това ще бъде наказанието ми, задето убих момчето в моя свят — да видя как причиняват смъртта му и да не мога да попреча на убиеца.“
Ала през целия си живот Стрелецът беше свикнал да се съпротивлява на злата участ — това бе неговата същност, неговата ка, ако желаете — затова той се „втурна“ в мозъка на хлапето; рефлексите му така дълбоко се бяха вкоренили в съзнанието му, че почти се бяха превърнали в инстинкти.
Когато пристъпи в другия свят, му хрумна едновременно ужасяваща и иронична мисъл: ами ако се е озовал в тялото на човека в черно? Ами ако в мига, когато се хвърли да спаси момчето, забележи как собствените му ръце блъскат хлапето? Ами ако чувството за контрол е илюзорно, ако последната жестока шега на Уолтър е да го накара да убие момчето?
3
Джак Морт потръпна и за миг се разсея. Точно когато се готвеше да скочи и да блъсне детето на уличното платно, той изпита странно усещане, сякаш насекомо беше ухапало врата му. Сигурен бе, че не го е ужилила оса или пчела, тъй като мястото само го сърбеше като ухапано от комар. Неприятното усещане му попречи да се съсредоточи в решаващия момент. Той се плесна по врата и отново насочи вниманието си към момчето.
Стори му се, че всичко това се случи в един миг, но всъщност изминаха седем секунди. Джак не усети нито проникването на Стрелеца, нито отдръпването му, а хората около него (хора, които бързаха да отидат на работа и които бяха излезли от намиращата се наблизо станция на метрото) не забелязаха как зад очилата с позлатени рамки очите на Джак промениха цвета си и станаха светлосини. Никой не забеляза как тези очи отново потъмняха до обичайния си кобалтов цвят. Когато той отново погледна към момчето, изпита неописуемо раздразнение и гняв, забелязвайки, че е пропуснал шанса си. Светофарът се смени на зелено.
За миг Джак се загледа след момчето, което прекосява улицата, повлечено от многолюдната тьлпа, сетне се обърна и си запробива път сред потока от пешеходци.
— Хей, господине! Внимавайте… — извика му някаква хлапачка с восъчножълто лице. Той грубо я блъсна и дори не се обърна, когато момичето гневно изкрещя, а чантата с учебниците му падна на земята. Джак продължи по Пето Авеню, отдалечавайки се от Четирийсет и трета улица, където бе възнамерявал да убие момчето. Беше свел глава и стискаше толкова силно устни, че сякаш нямаше уста, а само белег от отдавна зараснала рана над брадичката. Щом успя да се измъкне от тълпата пешеходци на ъгъла, той не забави крачка, а забърза, прескачайки Четирийсет и втора, Четирийсет и първа и Четирийсета улица. По пътя си мина покрай сградата, където живееше момчето, и дори не я погледна, въпреки че през последните три седмици всеки ден го беше проследявал оттук до ъгъла на Пето Авеню, където възнамеряваше да го блъсне.