Момичето, което беше блъснал, продължаваше да крещи след него, но той не му обърна внимание. Любител ентомолог едва ли би обърнал повече внимание на обикновена пеперуда.
До известна степен Джак Морт напомняше любител ентомолог. По професия беше преуспяваш експерт счетоводител. Убийствата бяха неговото хоби.
4
Стрелецът се оттегли в дъното на съзнанието на Джак Морт и едва не припадна. Изпитваше облекчение, че това не е човекът в черно, но същевременно беше обзет от ужас от чудовищно проникновение.
Макар да бе отделено от тялото му, неговото съзнание, неговото ка беше както винаги рационално, но внезапното прозрение му подейства така, сякаш го бяха ударили с чук по челото.
Узна истината не когато проникна в главата на Джак Морт, а когато, успокоен за съдбата на момчето, се отдръпна. Разбра връзката между този човек и Одета — прекалено невероятна и същевременно ужасяващо логична, за да бъде случайна; разбра още кои ще бъдат тримата му спътници, предсказани чрез картите.
Двамата вече познаваше, а третият не беше този човек… този убиец; третият, назован от Уолтьр, беше въплъщение на Смъртта.
„Смърт…, но не за теб“ — така беше казал Уолтьр, който дори преди края си още притежаваше сатанинска хитрост. Отговорът му беше като отговор на адвокат… толкова достоверен, че истината можеше да остане незабелязана в сянката му. Роланд нямаше да умре, а да се превърне в самата Смърт.
Затворникът, Господарката… Смъртта беше третата карта. Неочаквано Стрелецът осъзна, че третият — това е самият той.
5
Роланд нахлу в съзнанието на непознатия като снаряд или дистанционно направлявана ракета, програмирана да насочи тялото, което сега обитаваше, към човека в черно още в мига, когато го зърнеше.
Едва по-късно се замисли какво би могло да се случи, ако попречеше на човека в черно да убие Джейк — възникването на парадокс, празнина във времето и пространството, която щеше да отмени всичко, което се беше случило след пристигането му в крайпътната станция…, защото, ако спасеше Джейк в този свят, хлапето нямаше да попадне в неговия и ходът на събитията щеше да се промени.
Не можеше да си представи колко колосални щяха да бъдат промените. Имаше опасност да настъпи краят на странстванията му, ала подобна мисъл дори не му минаваше през ума. Разбира се, лесно му беше да размишлява сега, след като деянието беше извършено; дълбоко в себе си той съзнаваше, че ако беше срещнал човека в черно, никакви последствия, парадокси или предопределения на съдбата нямаше да му попречат да сведе главата на човека, чието тяло обитаваше, и да връхлети върху Уолтьр. Безсилен беше да постъпи по друг начин, както е безсилен револверът пред пръста, натискащ спусъка му.
Ако постъпката му означаваше край на мечтите му, на търсенето на Тъмната кула, то изобщо не го беше грижа.
Набързо огледа хората, които се бяха скупчили на светофара, като внимателно се взираше не само в лицата на мъжете, а и на жените, за да се убеди, че сред пешеходците няма човек, преоблечен като жена.
Уолтьр го нямаше.
Постепенно Роланд се отпусна, както в последния момент може да се отпусне пръстът, натискащ спусъка. Уолтьр не се навърташе около момчето и внезапно Стрелецът разбра, че още не е настъпил фаталният момент. Момчето щеше да умре — след две седмици, след една или може би още утре, но не през този ден.
Оттегли се в дъното на съзнанието на Джак Морт, по пътя видя нещо…
6
… заради което едва не припадна: човекът, в чието съзнание бе проникнал през третата врата, някога беше дебнал през прозореца на необитаем жилищен блок, превърнал се в убежище за пияници и психопати, които често нощуваха тук. Присъствието на пияниците се доказваше от отвратителната миризма на потта и урината им, а изкривеното съзнание на безумците сякаш изпускаше специфично зловоние. Стаята беше празна с изключение на два стола; Джак Морт седеше на единия, а с другия беше залостил вратата. Не се страхуваше от неканени гости, но не искаше да рискува. Седеше близо до прозореца, което му даваше възможност да наблюдава улицата, същевременно се криеше в сянката, за да не бъде забелязан от случаен минувач.