7
Отминаващите часове се сториха безкрайни на Еди Дийн. Представата му за време се превърна в безсмислица. Дори ужасът от онова, което го очакваше след залез слънце, се притъпяваше от болката, постепенно превръщаща се в истинска агония. Опиташе ли се да отпусне мускулите си, примките се стягаха, сетне точно когато мислеше, че ще се задуши, той някак си успяваше да свие коленете си, при което възлите се разхлабваха и му позволяваха да си поеме въздух. Вече не беше сигурен, че ще остане жив до падането на нощта. Навярно скоро щеше да настъпи момент, когато нямаше да може да повдигне краката си.
ТРЕТА ГЛАВА
РОЛАНД ИЗПИВА ЛЕКАРСТВОТО
1
Джак Морт вече знаеше за присъствието на Стрелеца, Ако той поне малко приличаше на Одета Холмс или на Еди Дийн, Роланд щеше да поведе разговор с него, за да разсее паниката и объркването, напълно естествени за човек, който открива, че в съзнанието му се е вселил непознат.
Но Морт беше чудовище дори по-страшно от Дета Уокър, затова Стрелецът не сметна за необходимо да му обясни какво се е случило или само да поговори с него. Чуваше въпросите му: „Кой си ти? Какво става с мен?“, но не им обръщаше внимание. Предпочиташе да се съсредоточи върху краткия списък на неотложните дела, използвайки без никакви угризения на съвестта разума на този човек. Въпросите преминаха в ужасени вопли, но Роланд се престори, че не ги чува.
Не би останал нито миг в змийското гнездо, което представляваше мозъкът на Морт, но му беше необходима информация; възнамеряваше да го използва като атлас и енциклопедия. Морт разполагаше с всички сведения, които можеха да послужат на Стрелеца. Планът на Роланд още не беше напълно оформен в съзнанието му, но понякога това беше за предпочитане. Когато ставаше дума за изготвяне на планове, на света нямаше по-различни хора от него и Джак Морт.
Стрелецът беше убеден, че ако само нахвърли плана си, ще има по-голяма възможност да импровизира. А спонтанната импровизация винаги му се беше удавала.
2
Някакъв дебелак с лещи на очите, подобни на онези, които носеше плешивецът, надникнал преди пет минути в канцеларията на Морт (в света на Еди мнозина носеха подобни лещи, които според „Мортопедията“ се наричаха „очила“), се качи заедно с него в асансьора. Погледна към куфарчето на човека, когото мислеше за Джак Морт, сетне към самия него.
— При Дорфман ли отиваш, Джак?
Стрелецът мълчеше.
— Ако мислиш, че ще го разубедиш от безумните му идеи, то се обзалагам, че само ще си загубиш времето — продължи шишкото, сетне изплашено примигна, защото колегата му рязко отстъпи назад. Вратите на малкия сандък се затвориха и внезапно той стремително се понесе надолу.
Роланд трескаво се вкопчи в съзнанието на Морт, без да обръща внимание на крясъците му, и откри, че всичко бе наред — падането беше контролирано.
— Извинявай, не исках да те засегна — обади се дебелакът, а Стрелецът си каза: „Този също се страхува.“ — Според мен ти се справяш с този негодник най-добре от всички колеги във фирмата.
Роланд отново не му отговори. Искаше му се час по-скоро да излезе от падащия ковчег.
— Ще ти кажа още нещо — разпалено продължи събеседникът му. — Вчера обядвах с…
Главата на Джак Морт се обърна, иззад очилата с позлатени рамки в шишкото се впериха очите му, които сякаш бяха по-сини от очите на Джак.
— Млъкни — равнодушно произнесе Стрелецът.
Дебелакът пребледня, бързо отстъпи назад и задникът му се притисна до ламперията, имитираща дърво, с която беше облицован движещият се ковчег. Внезапно кабината спря. Вратите се отвориха и Роланд, който носеше тялото на Джак Морт като плътно прилепнал костюм, излезе, без да погледне колегата си. Шишкото задържа натиснат бутона за отваряне на вратите и го проследи с поглед. Помисли си: „Винаги му е хлопала дъската, но май сега положението е по-сериозно. Може би напълно е превъртял.“ Хрумна му, че ще се чувства много по-спокоен, ако Джак Морт е затворен в заведение за психично болни.
Мисълта му едва ли би учудила Стрелеца.
3
Някъде по пътя между огромното, ехтящо помещение, което в „Мортопедията“ се наричаше „фоайе“, тоест място, през което се преминава на влизане и излизане от канцелариите, помещаващи се в тази небесна кула, и сгряната от слънцето улица (в „Мортопедията“ тя имаше две названия — Шесто Авеню и Авеню на двете Америки), Морт престана да крещи. Не беше умрял от страх; Стрелецът инстинктивно чувстваше, че ако Джак умреше, техните ка щяха завинаги да бъдат заточени в света, съществуващ извън пределите на всички реални вселени. Морт не беше мъртъв; бе припаднал, сякаш съзнанието му беше автоматичен бушон, самоизключил се при свръхнатоварването от ужас. Припаднал бе като Роланд, който, прониквайки в разума му, беше открил преплетени съдби и зловещи тайни, които не бяха случайно стечение на обстоятелствата.