Делеван извади от задния си джоб смачкан бележник, приел очертанията на задника му.
— Къде живеете?
Отново настъпи странна пауза.
„Този човек е като робот“ — за кой ли път си помисли О’Мира. След няколко секунди сякаш се разнесе изщракване и Джак Морт отговори:
— Парк Авеню Саут 409.
Делеван записа адреса.
— Спомняте ли си номера на картата ви за социално осигуряване?
След кратко мълчание Морт го продиктува.
— Разберете, че съм длъжен да ви разпитам, за да установя самоличността ви. Ако продавачът наистина е откраднал портфейла ви, трябва предварително да знам какво е съдържал. Ясно ли е?
— Да. — В гласа на непознатия се долавяха нетърпеливи нотки и внезапно той стана някак си по-симпатичен на О’Мира. — Моля ви да действате по-експедитивно. Времето минава, а…
— Може да се случи какво ли не, загрях.
— Може да се случи какво ли не — повтори човекът със синия костюм. — Точно така.
— Има ли някаква снимка в портфейла ви?
След секунда непознатият отвърна:
— Да, на майка ми, която е фотографирана пред Емпайър Стейт Билдинг. На гърба на снимката е написано: „Какъв прекрасен ден и чудесен изглед! С обич: мама.“
Делеван побърза да запише всичко, сетне шумно затвори бележника си.
— Добре. Това ще свърши работа. Още нещо — ако успеем да вземем обратно портфейла ви, ще ни трябва образец от подписа ви, за да го сравним с подписите на шофьорската ви книжка, на кредитните ви карти и на други документи. Надявам се, че нямате нищо против.
Роланд кимна; знаеше, че въпреки лекотата, с която черпеше информация от разума на Морт, едва ли би могъл да имитира подписа му, докато Джак беше в безсъзнание.
— Разкажете ни какво се случи.
— Влязох в магазина да купя патрони за брат ми. Той притежава револвер „Уинчестър“ 45-и калибър. Продавачът ме попита дали имам разрешително за притежаване на оръжие. Отговорих му, че имам, а той поиска да му го покажа. — Човекът със синия костюм помълча една-две секунди, сетне продължи: — Извадих портфейла си и му показах документа. Навярно тогава е видял, че вътре има доста… — той отново се запъна, — … двайсетачки. Работя като счетоводител в данъчната служба. Мой клиент на име Дорфман спечели… — отново пауза — … съдебен процес, в резултат на което трябваше да му върнем неправилно надвзетата сума. Ставаше въпрос за някакви мизерни осемстотин долара, но този Дорфман е… — пауза — … най-големият капут, с когото сме си имали работа… Извинете ме за грубостта.
О’Мира смаяно го изгледа — „Каква грубост?“ — после си спомни думите „най-големият капут, с когото сме си имали работа“, изсмя се и мигом забрави за роботите и автоматите, които играеха морски шах. Човекът със синия костюм беше съвсем нормален, но беше разстроен и се опитваше да прикрие нервността си под маската на хладнокръвието.
— Та както ви казах, трябваше да върнем пикливата сума на Дорфман, но той настоя да я получи в брой.
— Нима мислите, че Дебелия Джони е видял парите в портфейла ви? — поинтересува се Делеван и двамата с колегата му слязоха от колата.
— Така ли наричате продавача?
— О, наричали сме го и с по-лоши имена — отговори той. — Какво се случи след като му показахте вашето разрешително, господин Морт?
— Поиска да го види по-отблизо. Подадох му портфейла, но той дори не погледна снимката ми, а го хвърли на пода. Попитах го защо постъпва по този начин, а онзи ми каза, че не отговаря на тъпи въпроси. Поисках да ми върне портфейла, бях побеснял от гняв…
— Обзалагам се — обади се Делеван, макар че докато наблюдаваше безизразното лице на непознатия, си бе помислил: „Едва ли нещо може да вбеси този човек.“
— Продавачът се изсмя. Понечих да заобиколя щанда и да си взема портфейла. Тогава онзи извади пистолет.
Вече вървяха към магазина, но внезапно двамата полицаи спряха. Не изглеждаха изплашени, а възбудени.
— Пистолет ли? — повтори О’Мира, сякаш искаше да се убеди, че е чул правилно.
— Беше под щанда, близо до касовия апарат — обясни човекът със синия костюм.
Роланд си спомни как се беше изкушил да зареже първоначалния си план и да се опита да вземе оръжието на продавача. Сега обясни на стрелците защо не го беше сторил. Искаше да ги използва, не да ги превърне в свои жертви и да позволи да ги убият.