— Мисля, че се намираше в специален кобур.
— В какво? — недоумяващо попита О’Мира.
Непознатият сбърчи чело и дълбоко се замисли.
— Не зная как точно се нарича онова, в което се поставя оръжието; никой не може да го извади, ако не знае къде да натисне.
— Пружинен механизъм! Боже мой! — възкликна Делеван.
Двамата с партньора си се спогледаха, сякаш се питаха как да съобщят на Джак Морт, че навярно Дебелия Джони вече е извадил парите от портфейла, дотътрил се е до задната врата и го е хвърлил през стената на уличката зад магазина. Съобщението за пистолета напълно променяше положението. Трудно щяха да докажат, че Джони е ограбил непознатия, но обвинението в незаконно притежаване на оръжие му беше в кърпа вързано. Това бе първата стъпка към залавянето на по-едрите риби.
— А след това… какво се случи после? — нетърпеливо попита О’Мира.
— Онзи заяви, че изобщо не е виждал портфейла ми. Каза още, че… — последва секунда мълчание — … че някой ме е ограбил на улицата, и че е по-добре да си спомня какво се е случило, иначе не гарантирал за… живота ми. Спомних си за полицейската кола, която бях видял наблизо, и излязох от магазина, надявайки се да ви намеря на същото място.
— Работата е ясна — каза Делеван. — С партньора ми ще влезем първи. Изчакайте минута — не по-малко — в случай, че възникне някакъв проблем. После може да ни последвате, но непременно останете до вратата. Разбрахте ли?
— Да.
— Добре. А сега ще арестуваме онзи мръсник.
Полицаите влязоха в магазина, Роланд изчака трийсет секунди и ги последва.
9
Дебелия Джони не само протестираше, а ревеше като разярен бик:
— Тоя тип е откачен! Отначало даже не знаеше какво търси, после го откри в „Библията на стрелеца“, ама се оказа, че хабер си няма колко патрона има в една кутия и каква е цената. Колкото до разрешителното му, здравата ви е преметнал, щото той изобщо няма раз… — Дебелия Джони млъкна, сетне възкликна: — Ето го, нахалникът с нахал! Запомних мутрата ти, приятелче. Обещавам ти, че когато отново се видим, ще ти разплача майчиното мляко!
— Значи не сте взели портфейла на този човек, а? — попита О’Мира.
— Знаете, че не съм.
— Ако нямате нищо против, ще надникнем зад щанда — промърмори Делеван; гласът му напомняше мъркане на котарак. Тръгна към касовия апарат и изпод око погледна към човека със синия костюм, който кимна.
— Момчета, предупреждавам ви незабавно да се разкарате — извика Дебелия Джони. Беше пребледнял като мъртвец. — Ако се върнете със заповед за обиск, ровете където ви скимне, обаче сега искам да ви видя гърбовете. Все пак живеем в свободна страна нали та… Хей, престани!
О’Мира вече надничаше под щанда.
— Нямаш право! — изрева продавачът. — Мамка ти, незаконно е! Ще извикам адвоката си… нарушавате конституционните ми права…
— Исках да разгледам стоката по-отблизо, защото стъклото на витрината ти е адски мръсно — кротко го прекъсна полицаят и се обърна към колегата си: — Така ли е, Карл?
— Абсолютно — тържествено потвърди Делеван.
— Погледни какво намерих!
Роланд дочу изщракване, след секунда стрелецът със синята униформа вече държеше огромен пистолет.
Дебелия Джони очевидно осъзна, че двамата „свидетели“ ще потвърдят версията на полицая, който беше взел оръжието му, и пребледня още повече, после промърмори:
— Имам разрешително…
— За носене на огнестрелно оръжие, така ли?
— Да.
— Регистриран ли е пистолетът? — намеси се О’Мира.
— Ами… не си спомням.
— А може би е краден и си забравил и тази малка подробност, а?
— Майната ти. Ще отговарям само в присъствието на адвоката ми. — Шишкото понечи да се извърне, но Делеван го сграбчи за рамото.
— Последен въпрос: имате ли документ, който ви разрешава да криете огнестрелно оръжие в механизъм с пружина? — попита той със същия мъркащ глас.
— Доколкото ми е известно, в Ню Йорк не се издават подобни разрешителни.
Ченгетата наблюдаваха Дебелия Джони, шишкото също беше вперил поглед в тях. Ето защо никой не забеляза как Роланд обърна табелката на вратата така, че надписът отвън да гласи „ЗАТВОРЕНО“.
— Може би някак ще уредим въпроса, ако намерим портфейла на този господин — заяви О’Мира. Самият Сатана едва ли би могъл да лъже толкова убедително. — Възможно е да го е изпуснал, без да го забележите…