— Вече ви казах, че изобщо не съм виждал портфейла му. Този тип е напълно откачен…
Роланд се наведе.
— Ето го! Настьпил го е, но все пак го виждам!
Разбира се, това беше лъжа, но Делеван, чиято ръка още беше на рамото на шишкото, го блъсна толкова силно, че не можеше да се разбере дали Джони действително е настъпвал портфейла.
Роланд знаеше, че е настъпил неговият момент. Когато двамата полицаи се наведоха под щанда, той безшумно пристъпи към тях. О’Мира още държеше пистолета на продавача.
— По дяволите, наистина е там! — възбудено възкликна Делеван. — Виждам го!
Роланд хвърли поглед към човека, когото наричаха Дебелия Джони, за да се убеди, че той няма да се намеси в играта. Ала шишкото неподвижно стоеше до стената (по-точно се притискаше към нея, сякаш искаше да проникне вътре) с безпомощно отпуснати ръце, а широко отворените му, ужасени очи, напомняха огромни букви „О“. Приличаше на човек, който се питаше защо хороскопът не му бе подсказал да внимава през този ден.
Роланд се успокои — поне този нямаше да му създаде неприятности.
— Точно така! — радостно възкликна О’Мира. Двамата надничаха под щанда и подпираха длани на коленете си. О’Мира протегна ръка към портфейла. — Виждам го и…
Роланд пристъпи зад тях и внезапно денят, който според Дебелия Джони беше кошмарен, стана още по-ужасен. Непознатият със синия костюм удари една в друга главите на полицаите. Двамата рухнаха на пода. Мъжът с очилата с позлатени рамки се изправи и насочи огромния пистолет към шишкото. Дулото беше широко като на устройство за изстрелване на космически ракети.
— Няма да ми създаваш неприятности, нали? — попита странният човек с беззвучен глас.
— Не, сър — побърза да отговори Джони. — Няма.
— Не мърдай от мястото си. Ако задникът ти се отдели от стената, ще се разделиш с живота си. Ясно ли е?
— Да, сър. Напълно.
— Добре.
Роланд се наведе, огледа двамата полицаи и се зарадва като забеляза, че са живи. Макар да бяха трудноподвижни и ненаблюдателни, все пак бяха стрелци, които се бяха опитали да помогнат на човек, изпаднал в беда. Той нямаше желание да убива хора, които имаха неговото призвание.
„Но си го правил, нали?“ — прошепна му някакъв вътрешен глас. Това беше самата истина — Роланд и Кътбърт бяха убили Алън — един от побратимите на Стрелеца.
Без да откъсва поглед от продавача, той подритна портфейла с върха на мокасината си „Гучи“, любимата марка на Джак Морт. Коженият портфейл се плъзна изпод щанда и се озова в краката на Дебелия Джони. Шишкото подскочи и изпищя като страхливо момиче, което е видяло мишка. За миг задникът му се отлепи от стената, но Стрелецът се престори, че не го забелязва. Нямаше намерение да убива този човек. Можеше да го удари с пистолета и да го довърши, без да стреля. Грохотьт на огромния пистолет навярно щеше да привлече вниманието на съседите.
— Вдигни портфейла — заповяда той на продавача. — Бавно, не бързай.
Дебелия Джон се наведе и сграбчи портфейла, сетне гръмко изпусна газовете си и изкрещя.
Роланд се поусмихна — в страха си човекът беше сбъркал звука от пръднята си с пистолетен изстрел и си беше въобразил, че краят му е настъпил. Шишкото се изправи, беше почервенял като рак. Отпред на панталоните му се беше появило мокро петно.
— Сложи кесията на щанда.
Дебелия Джон се подчини.
— А сега патроните „Уинчестър“, 45-и калибър. Действай така, че непрекъснато да виждам ръцете ти.
— Трябва да бръкна в джоба си. Там са ключовете.
Роланд кимна и замислено се втренчи в продавача, който отключи сандъчето, в което държеше кутиите с патрони.
— Дай ми четири кутии — най-сетне промълви той. Нямаше представа за какво могат да му послужат толкова много патрони, но не успя да устои на изкушението.
Шишкото постави кутиите на тезгяха. Роланд отвори една — още не можеше да повярва, че това не е шега или зрителна измама. Ала видя само куршуми: чисти, блестящи, без нито една драскотина и… Вдигна един към светлината, огледа го и го върна в кутията. — А сега ми подай от онези гривни.
— Гривни ли?
Роланд се консултира с „Мортопедията“.
— Подай ми два чифта белезници.
— Господине, не зная какво искате. Касата е…