Тялото му се нуждаеше от храна, тялото му се нуждаеше от вода, но тялото му се нуждаеше най-вече от някакво лекарство. Без него той щеше да умре от ухапването на чудовището. Може би в този свят имаше такова лекарство; в един свят, в който каретите летяха във въздуха по-високо и от най-могъщия орел, всичко бе възможно. Но нямаше значение колко добри лекарства имаше тук, ако не можеше да ги пренесе през вратата.
„Можеш да заживееш в това тяло. Стрелецо — зашептя и главата му гласът на мъжа в черно. — Остави тялото си за храна на раците. То и бездруго е само външна обвивка.“
Нямаше да го направи. Едната причина бе, че така щеше да извърши най-убийствената кражба, защото нямаше да се примири да бъде просто пътник, да гледа през очите на този мъж като през прозорците на дилижанс и да се наслаждава на пейзажа.
Другата причина бе, че той бе Роланд. Ако ще трябва да умира, ще умре като Роланд. Ще умре, пълзейки по пътя към Кулата, ако се наложи.
Третата причина бе обичайната груба пресметливост, която се криеше в романтичната му натура като вълк в овча кожа. Не биваше да мисли за смъртта, преди да е извършил експеримента.
Взе сандвича, който беше разрязан на две. Взе по една половинка във всяка ръка. Отвори очите на затворника и надзърна през тях. Никой не го гледаше (макар недалеч Джейн да мислеше за него, и то доста напрегнато).
Премина обратно през вратата, държейки сандвича.
11
Първо чу надигащия се тътен на приближаваща вълна и крясъците на чайките, които отлетяха от близките скали, докато той се изправяше с усилия. („Лешоядите се събират — помисли си, — скоро ще забият клюновете си в тялото ми, независимо дали дишам или не; това са просто лешояди.“) Сетне видя, че едната половина от сандвича — онази, която държеше в дясната си ръка — е паднала на сивия пясък, защото преди да мине през вратата я бе държал с цяла длан — а сега от дланта му липсваха два пръста.
Вдигна несръчно половинката сандвич, притисна я между палеца и безименния, почисти я от пясъка и я захапа лакомо. Миг по-късно Стрелецът я погълна, без да обръща внимание на песъчинките, които скърцаха между зъбите му, сетне на три хапки изяде остатъка от сандвича.
Нямаше представа как изглежда рибата тон — знаеше само, че е много вкусна. Това му стигаше.
12
Никой в самолета не забеляза изчезването на сандвича. Никой не забеляза как Еди Дийн сграбчи двете половинки на сандвича толкова силно, че палците му се отпечатаха в белия хляб.
Никой не забеляза как сандвичът изведнъж стана прозрачен и изчезна.
Двайсетина секунди по-късно Джейн Дорнинг загаси цигарата си и влезе в салона. Извади книга от чантата си, но истината бе, че искаше да види мъжа на място ЗА. Изглеждаше дълбоко заспал… но сандвичът бе изчезнал.
„Господи — помисли си Джейн. — Не го е изял; направо го е изгълтал. И сега отново спи. Странно.“
Каквото и да я бе притеснило в господин Ту-сини ту светло — кафяви очи, то продължаваше да я притеснява. Нещо не беше наред.
Нещо, но какво?
ТРЕТА ГЛАВА
КОНТАКТ И ПРИЗЕМЯВАНЕ
1
Еди се събуди от гласа на втория пилот, който обяви, че след четирийсет и пет минути ще кацнат на международно летище „Кенеди“, където видимостта била ясна, вятърът духал от запад със скорост осемнайсет километра в час, а температурата била около двайсет градуса. Пилотът им благодари, че са избрали авиокомпания „Делта“.
Еди се огледа и видя, че пътниците приготвят митническите си декларации и документите си за самоличност — при полетите от Насау се предполагаше, че шофьорска книжка и кредитна карта са напълно достатъчни, но повечето носеха паспорти. Младежът изпита чувството, че някаква стоманена пружина започна да се навива вътре в него. Не можеше да повярва, че е заспал, и то толкова дълбоко.
Стана и отиде до тоалетната. Торбичките с кокаин под мишниците му прилепваха плътно към тялото му и изобщо не си личаха, както в мига, в който Уилям Уилсън, американецът с тих и любезен глас, ги бе закрепил там. След като приключи с тази процедура, мъжът, чието име Едгар По бе обезсмъртил (Уилсън го изгледа тъпо, когато Еди спомена това), му подаде ризата. Най-обикновена карирана риза, малко поизбеляла, каквато би облякло всяко колежанче, което се връща от кратка почивка преди изпитната сесия… само че тази бе специално скроена да прикрива подозрителни издутини.