— Нямам нищо против — отвърна колегата му.
Макдоналд потропа на вратата на тоалетната и извика:
— Излизай, приятел. Омръзна ми да те чакам! Отговор не последва.
— Добре. Влизаме.
17
Сякаш насън Еди чу възрастна жена да казва: „Извинявам се, че дишам. Май че са ме изтървали от катафалката.“
Беше разрязал половината бинт. Когато старата дама заговори, ръката му трепна и по корема му потече струйка кръв.
— По дяволите! — изруга той.
— Не се занимавай с това — скара му се Стрелецът с дрезгавия си глас. — Довърши си работата. Или припадаш при вида на кръв?
— Само когато е моя — отвърна Еди. Бинтовете започваха точно над корема му. Колкото по-нагоре режеше, толкова по трудно виждаше. Напредна още седем-осем сантиметра и едва не се поряза отново, когато чу Макдоналд да казва на митнича рите: „Добре, спрете тук, момчета.“
— Нищо чудно да се разпоря, а може би ти ще опиташ — промърмори младежът. — Не виждам какво правя.
Стрелецът грабна ножа с лявата си ръка, която трепереше. Като гледаше острието, наточено като бръснач, Еди се уплаши.
— Може би е по-добре аз да…
— Чакай.
Роланд впери поглед в лявата си ръка. Младежът не вярваше в телепатията. Въпреки това почувства нещо реално и осезаемо, като горещина, която лъха от фурна. След няколко секунди разбра какво става: непознатият събираше волята си.
„Как, по дяволите, може да умира, когато чувствам огромната му сила?“
Треперещата ръка започна да се успокоява. След десетина секунди дланта на Стрелеца изобщо не трепваше.
— Сега — каза Роланд. Пристъпи напред, вдигна ножа и Еди усети да го облива горещина.
— Левак ли си? — попита той.
— Не.
— О, Господи! — възкликна Еди и реши, че може би ще се почувства по-добре, ако затвори очи. Чу как се разкъсват бинтовете и пластирите.
— Готово. Свали ги. Аз ще се заема с гърба.
Вежливите почуквания по вратата бяха заменени от тропане с юмрук. „Пътниците са слезли — помисли си Еди. — Вече не се налага пилотите да се държат вежливо. О, по дяволите!“
— Излизай, приятел. Омръзна ми да те чакам!
— Дърпай здраво! — изръмжа Стрелецът.
Еди сграбчи с две ръце бинтовете и лейкопласта и дръпна с всички сили. Заболя го, заболя го адски. „Престани! — каза си, — Можеше да бъде и по-зле. Например, ако имаше косми по гърдите като Хенри.“
Погледна надолу и видя червеникава ивица, опасваща гърдите му. Беше се порязал точно над слънчевия сплит. Струйката кръв бе изпълнила пъпа му. Торбичките с наркотик под мишниците му сега висяха като зле привързани дисаги.
— Добре — каза приглушеният глас зад вратата на тоалетната. — Влиз…
Еди не чу останалото, тъй като гърбът му пламна от неочаквана болка; Стрелецът безцеремонно бе разкъсал лейкопласта.
Младежът прехапа устни, за да не изкрещи.
— Облечи си ризата — нареди му Роланд. Лицето му, за което Еди бе сметнал, че не може да стане по-бледо, сега бе добило пепелив цвят. В лявата си ръка държеше лейкопласта (беше слепен и напомняше паяжина, в която като какавиди бяха омотани пликовете с наркотика), после го захвърли. От превръзката на дясната му ръка се стичаше струйка кръв. — Побързай!
Разнесе се тропот. Край на вежливото почукване. Еди вдигна глава и видя как вратата на тоалетната се разтърсва, а осветлението започва да примигва. Опитваха се да разбият вратата.
Грабна ризата, ръцете му внезапно бяха станали непохватни. Левият ръкав бе обърнат наопаки. Опита се да напъха ръката си и натисна толкова силно, че дланта му излезе заедно с маншета.
Бум! Вратата на тоалетната отново се разтърси.
— Господи, как е възможно да си толкова несръчен? — изстена Стрелецът, пъхна юмрука си в ръкава и накрая успя да го измъкне. Еди бързо се облече и посегна към най-долното копче.
— Почакай! — изкрещя Стрелецът и откъсна парче от парцаливата си риза. — Избърши си корема!
Младежът се подчини. От раната продължаваше да струи кръв.
Захвърли на пясъка окървавеното парче от ризата на Стрелеца и закопча своята.
Бум! Този път вратата не просто се разтресе, а едва не изскочи от пантите. Младежът погледна през вратата, която се издигаше на брега, и видя шишенцето с течен сапун да пада от мястото си до умивалника.