Канеше се да напъха ризата си в панталоните, но му хрумна по-добра идея. Той разкопча колана си.
— Няма време за това! — Стрелецът осъзна, че се опитва да крещи, но не може. — На онази врата и трябва само един ритник!
— Зная какво върша — отвърна Еди (надяваше се, че знае) и премина прага между двата свята, като пътьом свали ципа на джинсите си.
След миг на отчаяние Стрелецът го последва; за миг изпита ужасяваща болка, сетне го лъхна хлад — беше се озовал в съзнанието на младежа.
18
— Още веднъж — мрачно нареди Макдоналд и Дир кимна. Сега всички пътници бяха напуснали не само самолета, но и ръкава, а митническите служители бяха извадили пистолетите си.
— Сега!
Двамата мъже се втурнаха напред и едновременно връхлетяха върху вратата. Тя се откъсна от пантите и падна на пода.
Господин ЗА седеше на тоалетната чиния, панталоните му се бяха свлекли около коленете, а полите на избелялата му риза прикриваха — едва-едва — члена му. „Е, май го сгащихме да онанира — помисли си капитан Макдоналд. — Проблемът обаче е, че това не е незаконно, поне доколкото зная.“ Внезапно усети болка в рамото, с което бе ударил — колко пъти? три? четири пъти? — вратата.
— Ами, имах разстройство — отвърна ЗА, — но ако всички вие, момчета, сте на зор, мога да се избърша и в коридора…
— Предполагам, че не си чул тропането, умнико?
— Не можех да достигна вратата — каза човекът и протегна ръка, за да им покаже. Въпреки че сега вратата бе облегната на стената, Макдоналд схвана логиката му. — Май трябваше да стана, но положението беше трагично. Не исках да се изпоцапам. — На лицето на ЗА грейна победоносна, но глуповата усмивка. На капитан Макдоналд тя му се стори фалшива като банкнота от девет долара.
— Ставай! — извика той.
— С удоволствие. Но не бихте ли помолили дамите да се отдръпнат? — ЗА се усмихна очарователно. — Зная, че вече е старомодно, но не мога да отвикна. Аз съм стеснителен човек. Всъщност има защо да се притеснявам. — Вдигна ръка, разтвори палеца и показалеца си на около сантиметър и намигна на Джейн, която се изчерви и се отдръпна от прага, последвана от Сузи.
„Хич не ми изглеждаш стеснителен — помисли си Макдоналд. — Приличаш, ми на котарак, който току-що е изял сметаната, ето на какво ми приличаш.“
Когато стюардесите изчезнаха от подозрението му, ЗА стана и вдигна гащите и панталоните си. Сетне посегна към сифона, но капитан Макдоналд блъсна ръката му, хвана го за раменете и го обърна към себе си. Дир се вкопчи в задните джобове на джинсите му.
— Престанете да ме натискате, момчета. — Еди говореше с небрежен тон точно както трябва — поне така смяташе, — но всичко в главата му бе объркано. Усещаше онзи, другия, усещаше го съвсем ясно. Бе проникнал в съзнанието му, спотайваше се там и го наблюдаваше внимателно, готов да се намеси, ако Еди оплете конците. „Божичко, сигурно сънувам — нали? Нали?“
— Не мърдай — сопна се Дир.
Капитан Макдоналд надникна в тоалетната.
— Не я е използвал — каза той и когато щурманът неволно се засмя, той го изгледа.
— Знаете как става — обади се Еди. — Понякога имаш късмет и тревогата се оказва фалшива. Е, все пак пуснах нещичко. Имам предвид блатен газ. Ако преди три минути някой беше запалил клечка кибрит, можеше да изпече пуйка. Сигурно съм ял нещо развалено, преди да се кача на самолета, бях…
— Разкарай го — нареди Макдоналд и Дир изтика младежа навън, където двамата митнически агенти го хванаха под мишниците.
— Ей! — изкрещя Еди. — Искам си чантата. Искам си и якето!
— О, ние също искаме да вземеш всичките си вещи — каза един от митничарите. Вонящият му дъх лъхна младежа право в лицето. — Интересуваме се от целия ти багаж. Да тръгваме, приятелче.
Еди продължи да им повтаря да не се притесняват, че вече можел да върви сам, но въпреки това краката му докоснаха пода на ръкава за пътници само три или четири пъти, докато изминат разстоянието от боинга до изхода на терминала, където го очакваха още трима митничари и половин дузина служители от охраната на летището. Митничарите бяха дошли за Еди, а ченгетата спираха рехавата тълпа, която гледаше възбудено как отвеждат младежа.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
КУЛАТА
1
Еди Дийн седеше на един стол в малка стая с бели стени. Това бе единственият стол в малката бяла стая. Малката бяла стая бе изпълнена с хора. Малката бяла стая бе задимена. Еди седеше по бельо. Еди искаше цигара. Останалите шест — не, седем мъже в малката бяла стая бяха облечени. Останалите мъже го бяха наобиколили в кръг. Трима — не, четирима — от тях пушеха цигари.