В единия ъгъл имаше някакво светлинно устройство, което непрекъснато се движеше и променяше цветовете си. От златисто към зелено, от зелено към жълто, от жълто към червено, от червено отново към златисто. По протежение на устройството с главни букви бе изписана дума, която можеше да прочете, но не разбираше значението й: „РОКОЛА“.
Това нямаше значение. Беше дошъл по работа. Не беше турист; не можеше да се позволи лукса да се държи като такъв, без значение колко интересни или странни му се виждаха някои неща.
Мъжът, който им отвори вратата, очевидно беше брат на шофьора, както се бе изразил Еди, въпреки че беше по-висок и може би по-млад с пет години. Носеше пистолет в кобур под мишницата.
— Къде е Хенри? — попита младежът. — Искам да видя брат ми! — Той повиши глас: — Хенри! Ей, Хенри!
Никакъв отговор; тишина, сред която единствено чашите зад бара зазвъняха едва доловимо.
— Господин Балазар желае първо да разговаря с теб.
— Запушили сте му устата и сте го вързали, нали? — попита Еди и преди още Клаудио да му отговори, той се изсмя. — Не, мисля, че сте го оставили да се надруса, нищо повече. Защо да си правите труда да го връзвате, когато с една инжекция може да стане кротък като агънце? Добре. Водете ме при Балазар. Да приключваме с тази история.
4
Стрелецът погледна кулата, която Балазар бе построил от карти, и си помисли: „Още един знак.“
Босът надникна иззад кулата, която сега беше много висока. Лицето му изразяваше задоволство и топлина.
— Еди — каза. — Радвам се да те видя, синко. Чух, че си имал проблеми на „Кенеди“.
— Не съм ти син — невъзмутимо отвърна младежът.
Балазар направи жест, който бе едновременно комичен, тъжен и неискрен.
— Обиждаш ме, хлапе.
— Стига глупости — прекъсна го той. — Знаеш, че вариантите са два: или работя за ченгетата, или те просто са ме пуснали. Знаеш, че не са успели да ме пречупят само за някакви си два часа. Знаеш, че ако го бяха сторили, сега щях да съм на Четиридесет и трета улица и да повръщам в някой леген.
— За тях ли работиш?
— Не. Пуснаха ме. Следят ме, но вие насила ме доведохте тук.
— Значи си изхвърлил стоката. Невероятно. Трябва да ми обясниш как си се отървал от цял килограм кокаин в пътнически самолет. Тази информация може да ми бъде от голяма полза. Това е истинска мистерия от типа на „загадката на заключената стая“.
— Не съм я изхвърлил, но и не е у мен.
— Че къде е? — обади се Клаудио, сетне се изчерви, когато брат му го изгледа свирепо.
— У него — каза Еди с усмивка и посочи Енрико Балазар, който го гледаше иззад кулата от карти. — Вече е доставена.
За пръв път, откакто бяха довели младежа в кабинета му, на лицето на Боса се появи неподправено изражение — беше искрено изненадан. Но бързо се овладя и се усмихна вежливо, после промърмори:
— Да. А скривалището ще разкриеш по-късно, след като освободим Хенри и ти върнем твоята стока. Когато се озовете в Исландия, може би. Нали така си представяш нещата?
— Не. Ти не разбираш. Кокаинът е тук. Доставка от врата до врата. Точно както се бяхме споразумели. Защото дори в наше време има хора, които държат на думата си. Зная, че ти звучи невероятно, но това е самата истина.
Всички го гледаха онемели.
„Как се справям, Роланд?“ — попита Еди. „Според мен много добре. Но не позволявай на този Балазар да се окопити. Мисля, че е опасен.“
„Така ли мислиш, а? Е, не се съмнявам, приятелю. Аз знам, че е опасен. Много опасен.“
Той погледна отново Боса и му намигна.
— Ето защо ти трябва да се тревожиш за ченгетата, а не аз. Ако влязат тук със заповед за обиск, ще затънеш до гуша, господине.
Балазар бе взел две карти. Ръцете му внезапно се разтрепериха и той ги остави на бюрото. Разтрепериха се съвсем леко, но Роланд ги видя. Еди също. Изражение на объркване — на мимолетен страх, може би — се появи на лицето му.
— Внимавай какви ги дрънкаш, малкия. Внимавай как се държиш, не забравяй, че търпението ми не е безгранично.
Джак Андолини се изплаши.
— Сключил е сделка с тях, шефе! Това малко лайно им е предало кокаина, а те са го подхвърлили тук, докато са се престрували, че го разпитват.
— Никой не е влизал тук — каза Балазар. — Никой не би могъл да го стори, Джак, и ти го знаеш много добре. Алармата се включва дори когато някой гълъб кацне на покрива.