— Но…!
— Дори да са искали да го направят, разполагаме с толкова хора в тяхната организация, че нямаше да успеят. Щяхме да знаем кой, кога и как възнамерява да ни прецака.
Погледът му се върна към младежа.
— Еди, разполагаш с петнайсет секунди да спреш да ме будалкаш. Сетне ще повикам Чими Дрето и ще го накарам да се позанимае с теб. След като свърши, ще чуеш как се грижи за брат ти в съседната стая.
Еди се вцепени.
„Спокойно — промълви Стрелецът и си помисли: «Ако искаш да го засегнеш, трябва само да споменеш името на брат му. Все едно, че ръчкаш с клечка незараснала рана.»“
— Ще отида в тоалетната — каза Еди и посочи вратата в далечния ляв ъгъл на стаята; беше толкова незабележима, че се сливаше с ламперията. — Ще вляза сам. Сетне ще се върна при теб с половин килограм кокаин. Това е една втора от доставката. Ще я пробваш. Когато видя брат си и се убедя, че е добре, ще му върнеш нашата стока и ще изпратиш някого от хората си да го отведе у дома. Докато това стане, аз и… — едва не каза Роланд — … аз и твоите момчета ще седим тук и ще наблюдаваме как редиш това нещо. Когато Хенри се прибере у дома, на сигурно място — това означава, че никой няма да допира пистолет в главата му — ще ми позвъни и ще ми каже паролата, която сме уговорили, преди да замина. За всеки случай.
Стрелецът провери в съзнанието му дали това е истина, или блъф. Беше истина или поне Еди смяташе, че брат му щеше да умре, но нямаше да го подведе. Стрелецът не беше толкова сигурен.
— Сигурно смяташ, че вярвам в Дядо Коледа — отвърна Балазар.
— Зная, че не вярваш.
— Клаудио, обискирай го. Джак, иди в тоалетната и я претърси. Щателно.
— Има ли тайник, за който не знам? — попита Андолини.
Балазар се поколеба, вперил тъмнокафявите си очи в лицето на Андолини. Най-сетне отговори:
— Има малък тайник зад аптечката. Там държа някои лични вещи. Мястото не е достатъчно голямо, за да побере половин кило дрога, но все пак провери.
Джак отиде в тоалетната и Стрелецът видя същата студена бяла светлина като в летящата карета. Сетне вратата се затвори.
Балазар погледна отново Еди.
— Защо ми разказваш такива небивалици? — попита едва ли не с огорчение. — Смятах те за по-умен.
— Погледни ме в очите и виж дали лъжа.
Босът се подчини. Изгледа го продължително. Сетне се извърна и пъхна ръце в джобовете си. Позата му изразяваше тъга — тъга по блудния син — но преди да се извърне, Роланд видя изражението му, а то не говореше за мъка. Това, което Балазар бе прочел в очите на Еди, не го бе натъжило, а го бе разтревожило.
— Съблечи се — нареди Клаудио, който бе насочил пистолет към младежа. Той започна да сваля дрехите си.
5
„Това не ми харесва“ — помисли си Балазар, докато чакаше Джак Андолини да се върне от тоалетната. Беше уплашен; изведнъж започна да се поти не само под мишниците или на слабините — места, които се потяха и в най-суровата зима. Еди не се държеше като наркоман (умен наркоман, но все пак наркоман, който можеше да бъде манипулиран), а приличаше… приличаше на какво? Сякаш беше израснал, беше възмъжал. Все едно някой му е вдъхнал малко кураж.
Да. Това бе отговорът. И дрогата. Проклетата дрога. Джак претърсваше тоалетната, а Клаудио обискираше Еди с усърдието на надзирател-садист в някой затвор. Младежът реагира с неподозирано за един наркоман спокойствие, когато Клаудио плю четири пъти на лявата си ръка, размаза плюнката по дясната си длан и я пъхна чак до китката в задника му.
Не откриха наркотик нито в тоалетната, нито вътре в Еди, нито в дрехите му или в пътната му чанта. Следователно той просто блъфираше.
„Погледни ме в очите и виж дали лъжа“ — беше казал младежът.
Балазар така и постъпи. Но видяното го разтревожи. Видя, че Еди Дийн е напълно уверен в себе си: възнамеряваше да влезе в тоалетната и да се върне с половината от стоката. Босът почти му повярва.
Клаудио Андолини извади ръката си, устните му трепереха.
— Побързай, Джак, целият съм омазан в лайната на тоя скапаняк — гневно се провикна той.
— Ако знаех, че ще търсиш и там, щях да се избърша по-добре, приятел — спокойно каза Еди. — Щеше да измъкнеш ръката си по-чиста, а и аз нямаше да се чувствам като изнасилен от бик.
— Джак!