Той вдигна пистолета. Малката „Кобра“ сякаш тежеше десет килограма, но успя да я вдигне.
15
„Дано не засече пак“ — мрачно си помисли Роланд и натисна спусъка. Въпреки крясъците на чайките, чу тихото гладко превъртане на барабана.
16
Револверът не засече.
17
Стрелецът не се бе прицелил в главата на Андолини, а в пистолета му. Не беше сигурен дали този човек няма да им потрябва; беше довереник на Балазар и ако Балазар беше опасен колкото предполагаше Роланд, то той трябваше да се застрахова.
Изстрелът бе добър, което не бе изненадващо; изненадващо бе това, което се случи с пистолета на Андолини и с притежателя му. Само два пъти през целия си живот Роланд бе видял противниците да стрелят едновременно.
„Не ти провървя, приятел“ — каза си той, когато Андолини изкрещя и падна на пясъка. По ризата и панталоните му се стичаше кръв. Половината от дланта му липсваше. Пистолетът лежеше на пясъка, вече беше безполезно парче метал.
Еди се взираше в него. Никой вече нямаше да се подиграва на неандерталската физиономия на Джак Андолини, защото там, където преди беше лицето му, сега имаше кървящо месо и черна дупка вместо уста.
— За Бога, какво стана?
— Куршумът ми трябва да е попаднал в пълнителя на пистолета му в мига, в който е натискал спусъка — обясни Стрелецът, говореше сухо, като професор, който изнася лекция по балистика в полицейската академия. — В резултат взривът е откъснал задната част на пистолета му. Вероятно са експлодирали още един-два патрона.
— Застреляй го — помоли Еди. Трепереше още по-силно и причината вече не бе единствено в студената нощ и голотата му. — Убий го. Отърви го от мъките му!
— Късно е — отвърна Роланд с ледено безразличие, от което Еди го втресе чак до костите.
Обърна се, но прекалено късно, за да избегне гледката на ракообразните чудовища, които се катереха по краката на Андолини, разкъсваха обувките му от „Гучи“…, без да ги събуят, разбира се. Джак пищеше и размахваше ръце, после се строполи на брега. Рачищата се нахвърлиха лакомо върху него и трескаво задаваха въпросите си, докато го поглъщаха жив: „Дад-а-чак? Дид-а-чик? Дум-а-чум? Дод-а-чок?“
— Исусе! — промълви Еди. — Какво ще правим сега?
„Сега ще вземеш точно толкова от…“ (дяволския прах, каза Стрелецът; кокаина, чу Еди), „… колкото обеща на Балазар — каза Роланд, — нито повече, нито по-малко. Сетне се връщаме. — Изгледа го невъзмутимо. — Само че този път идвам и аз. В собственото си тяло.“
— Божичко! Ще можеш ли? — После сам отговори на въпроса си. — Разбира се, че можеш. Но защо?
— Защото сам няма да се справиш. Ела тук.
Младежът погледна към скупчилите се на брега чудовища. Никога не бе харесвал Джак Андолини, но въпреки това усети, че му се повдига.
— Ела тук — нетърпеливо повтори Роланд. — Нямаме много време, а и това, което трябва да направя, изобщо не ми харесва. Никога не съм го правил. Никога не съм мислил, че ще ми се наложи. — Изкриви устни в горчива гримаса. — Но ще трябва да свикна с подобни неща.
Еди бавно се приближи към него, краката му едва го държаха, сякаш бяха гумени. Бялата му кожа блестеше под неземната светлина. „Кой си ти, Роланд? — запита се той. — Що за човек си? И какво изгаря тялото ти — дали е само температура? Или някаква лудост? Мисля, че и двете.“
Божичко, нуждаеше се от една инжекция! Нещо повече: заслужаваше я!
— Какво не си правил никога? — попита. — За какво говориш?
— Вземи това. — Роланд посочи стария револвер, който висеше в кобура на дясното му бедро. Всъщност не го посочи, защото нямаше пръсти; ръката му завършваше с омотани в парцал чуканчета. — Не мога да го използвам. Нито сега, нито по-късно.
— Аз… — Еди преглътна. — Не искам да го докосвам.
— И аз не искам да го докосваш — отвърна Стрелецът с удивителна любезност, — но се боя, че нямаме избор. Ще има престрелка.
— Така ли?
— Да. И то доста ожесточена.
18
Балазар ставаше все по-неспокоен. Прекалено дълго се забавиха. Прекалено дълго, а и в тоалетната беше прекалено тихо. Някъде отдалеч, може би от съседната пряка долетяха крясъци, чуха се два-три гърмежа, сякаш изстрелваха ракети…, но когато човек се занимава с такива сериозни дела като Балазар, той не обръща внимание на някакви си ракети.