— Еди, не! — извика Роланд, но той не го чу. Не чуваше нищо.
Шестият патрон засече, ала младежът не забеляза това; беше обсебен от мисълта, че Хенри е мъртъв, че бяха отрязали главата му, някакъв гаден кучи син бе отрязал главата на Хенри и този кучи син щеше да си плати, о, разбира се, щеше да си плати и още как!
Затова се втурна към вратата, като непрекъснато натискаше спусъка, без да обръща внимание на каквото и да било, без да обръща внимание на окървавените си стъпала. Кевин Блейк застана на прага, приведе се и се прицели с 38-калибровия си автоматичен пистолет. Рижите му къдрици обрамчваха усмихнатото му лице.
24
„Сега ще го науча“ — закани се Стрелецът, макар да знаеше, че се изисква страхотен късмет, за да порази целта с тази ненадеждна играчка.
Когато видя, че човекът на Балазар ще подмами Еди от прикритието му, Роланд коленичи, опря лявата си ръка в десния юмрук, без да обръща внимание на болката, която изгаряше свитата му длан. Щеше да има само един шанс. Болката нямаше значение.
Рижият застана на прага и се ухили. Както винаги разумът на Роланд изключи: очите му гледаха, ръката му стреляше. Изведнъж рижият падна в коридора с широко отворени очи и малка дупка в челото. Еди застана над него, крещеше и плачеше, отново и отново натискаше спусъка на револвера, сякаш онзи не беше мъртъв.
Стрелецът очакваше кръстосан огън, който да разреже Еди надве, но когато не прозвуча нито един изстрел, разбра, че всичко е свършило. Ако Балазар е имал други „войници“, те със сигурност си бяха плюли на петите.
Изправи се тежко, залитна, сетне бавно се приближи до Еди Дийн и промълви:
— Престани!
Младежът не реагира и продължи да стреля.
— Престани, Еди, той е мъртъв. Всички са мъртви. Стъпалата ти кървят.
Еди отново не обърна внимание на думите му и продължи да натиска спусъка. Наблизо се чуха възбудени гласове и полицейски сирени.
Стрелецът се опита да издърпа револвера от ръцете му. Еди се обърна към него и преди Роланд да разбере какво става, младежът го удари по главата със собственото му оръжие. По лицето му се стече топла струйка кръв и той рухна на пода. Направи опит да се изправи — трябваше да изчезват оттук, и то по най-бързия начин. Подпря се на стената… сетне всичко потъна в мрак.
25
Роланд остана в безсъзнание не повече от две минути, след което успя да фокусира погледа си и да се изправи на крака. Еди не беше в коридора. Револверът на Роланд лежеше върху мъртвото тяло на червенокосия. Стрелецът се наведе, взе оръжието с лявата си ръка и несръчно го пъхна в кобура.
„Искам си обратно проклетите пръсти“ — уморено въздъхна той.
Олюлявайки се, тръгна към кабинета на Балазар; спря, наведе се, грабна дрехите на младежа и ги пъхна под мишницата си. Сирените бяха съвсем близо. Роланд смяташе, че те предвещават пристигането на местната полиция или на помощниците на шерифа… но съществуваше известна вероятност това да са хора на Балазар.
— Еди — извика той с дрезгав глас. Гърлото му изгаряше от болка, по-силна дори от тази, която пулсираше в стеклото му слепоочие, където младежът го бе ударил с револвера.
Еди не го чу. Седеше на пода, притиснал главата на Хенри към корема си. Целият се тресеше и плачеше. Стрелецът се огледа за вратата, не я видя и изпита ужас. Сетне се досети, че щом и двамата бяха от тази страна, единственият начин да отвори вратата, бе да осъществи физически контакт с Еди.
Протегна ръка, но младежът го отблъсна и продължи да ридае.
— Еди, всичко свърши. Те са мъртви, брат ти също.
— Не намесвай брат ми! — изкрещя като капризно дете той и отново захлипа. Притисна отрязаната глава към гърдите си я залюля като бебе, сетне вдигна насълзените си очи към Стрелеца.
— Винаги се е грижил за мен — каза, като ридаеше толкова силно, че Роланд едва разбираше думите му. — Винаги. Защо аз не можах поне веднъж да се погрижа за него, само веднъж, след като е бил толкова добър с мен?
„Добре се е погрижил за теб — помисли си мрачно Стрелецът. — Я се погледни, седиш и трепериш като лист. Добре се е погрижил за теб, няма що.“
— Трябва да тръгваме.
— Да тръгваме ли? — За пръв път на лицето му се появи изражение, което подсказваше, че е чул думите му; то обаче беше заменено от уплаха. — Никъде няма да ходя. Особено при онези огромни раци дето изядоха Джак.